Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Да.
— Сега са само десет. Другите са заминали.
— Отишли са на разузнаване.
— Или на грабеж.
Стернау се заслуша. Долу говореха толкова високо, че се долавяше отчетливо всяка отделна дума. Тези хора явно се чувстваха доста сигурни.
— И колко ще получим, когато ги очистим? — запита един. — По десет песос на човек? Напълно достатъчно. Двама немци и един испанец не струват чак толкоз.
От тези думи Стернау разбра, че става въпрос за него и двамата му спътници.
— Поели са по друг път. Дяволите да ги отнесат! — изръмжа втори.
— Защо ругаеш? — запита съседът му. — Ще ти кажа, че стана по-добре дето ни се изплъзнаха, защото сега получаваме като плячка цялата хасиенда при условие, разбира се, че изпозастреляме всички, особено немеца и испанеца.
— С какви имена ги назова сеньорът?
— Немецът се казва Стернау, а испанецът Лотрьовил.
— Дали броят ни е достатъчен да завладеем хасиендата? Оня Арбелец трябва да има към петдесетина вакуероси.
— Ама че глупак, та нали ще ги изненадаме!
Сега Стернау знаеше достатъчно. Той не беше мъж, който пролива ненужно човешка кръв, ала в случая се касаеше за обезвреждането на банда разбойници и убийци. Ето защо посегна към пушката си и предпазливо я сне от рамото.
— Какво искаш да правиш? — разтревожи се индианецът.
— Да се оправя с тези типове.
По лицето на индианеца пролича, че не намира разума на придружителя му да си е на мястото. Той поиска да се изтегли, ала Стернау го спря.
— Остани! Или се страхуваш? Аз съм Матава-се, Господаря на скалите! Всички тия убийци са в ръцете ни — заяви сурово исполинът.
При споменаването на това име индианецът трепна изумен и се приповдигна почтително.
— Вземи с пушката си под обстрел изхода. Никой не бива да се измъкне. — С тези думи Стернау взе оръжието си за стрелба и насочи дулото надолу. Но изглежда все пак му хрумна нещо друго. — Сега ще видиш как Господаря на скалите побеждава враговете си! Стреляй по негодниците в ръцете или краката!
Той се надигна, така че да могат да го видят отдолу и нададе силен вик. Мигновено всички погледи се отправиха към него.
— Стернау, който толкова много ви трябваше, е тук! — провикна се той.
Ехото повтори думите и в същия миг се обади и пушката му. Разбойниците наскачаха и сграбчиха оръжията си, пръснати в безпорядък наоколо. Стернау залегна и заедно с Бизоновото чело започнаха да пращат надолу куршум след куршум. Преди деспърейдоусите[8] да се осъзнаят, петима вече бяха ранени. Останалите напразно стреляха по височината и като видяха безполезността на действията си, потърсиха спасение в бягството. Но първият, понечил да се измъкне през входа на пролома, бе проснат от куршум. Малко по-късно бяха останали само двама. Бизоновото чело простреля единия в дясното бедро, ала последния Стернау поиска да пощади.
— Лягай долу и не мърдай! — викна му. Човекът незабавно се подчини.
— Слез при него, през туй време аз ще ги вардя! — помоли Стернау вожда на мищеките.
Червенокожият се отправи с дълги скокове по ръба на пролома към изхода и скоро стигна дъното, където човекът все още лежеше неподвижен на земята. Сега и той вече не можеше да се изплъзне. Стернау побърза да отиде след индианеца.
— Стани! — нареди той на нехранимайкото. Човекът се надигна. Крайниците му трепереха.
— Колко души бяхте? — попита го Стернау.
— Трийсет и шест.
— Къде са останалите? Онзи позабави отговора.
— Говори, иначе това ще ти струва живота!
— Те са в хасиендата Вандакуа.
— Какво правят там?
— На посещение са при сеньора.
— Кой сеньор?
— Който ни заповяда да нападнем хасиендата Дел Ерина.
— Не спомена ли името си?
— Не.
— Въпреки това се сещам кой е. Нямате ли коне?
— Пасат недалеч на една поляна в гората.
— На какво разстояние се намира хасиендата Вандакуа оттук?
— На три часа път.
— Кога заминаха хората ви?
— Преди час.
— Кога възнамеряват да се върнат?
— На свечеряване.
— Добре! Води ни на поляната при конете!
Стернау първо зареди пушката си и сетне се отправи с човека към пасището. Бяха избрани трите най-добри животни и отведени в пролома. Всички налични оръжия бяха събрани в едно покривало и натоварени на единия кон. Пленникът бе вързан, но хлабаво, та да може скоро да се освободи и помогне на останалите. После двамата победители възседнаха конете и потеглиха ходом през гората, в тръс по хълмовете и галоп в прерията.
Какво бе удивлението на обитателите на хасиендата, когато ги видяха да пристигат като ездачи. Беше се наложило Стернау да напусне пациента си и сега той побърза да отиде при него. Междувременно мищекът разказа на смаяните си слушатели какво се бе случило.
8
Деспърейдоу (анг. desperado) — разбойник, главорез. (Б. пр.)