Битката за Ориса
- Автор: Банч Кристофер, Кол Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Ориса». Краткое содержание книги:
— Залагам един сребърник на птицата — извика Полило.
Уви, никой не прие облога — явно всички смятаха, че шансовете са на страната на странното небесно създание, което подкрепяха с дюдюкане и окуражителни викове. А после птицата внезапно отпусна захвата си и всички изстенаха хорово.
— Два сребърника срещу един! — повиши залога Полило, когато гущерът се търколи по гръб, стиснал рибата в челюстите си. Този път не липсваха желаещи да приемат облога. Ако се съдеше по широката й усмивка, Полило твърдо вярваше, че птицата е точно толкова умна, колкото и смела. И наистина, докато гущерът се носеше по гръб във водата, зашеметен от внезапната си победа, птицата се стрелна надолу и заби извитите си като куки нокти в белезникавия му корем. Гущерът изпищя, сви се и се разтресе в агония. Птицата моментално грабна рибата и се издигна в небето под акомпанимента на одобрителни викове и тук-там по някой приглушен стон от онези, които бяха приели облога на Полило.
— Веднага разбрах, че това птиченце е боец — заяви злорадо тя и закрачи решително към новите си длъжници. — Да видя цвета на монетите ви, приятели. Само бял метал, ако обичате. Няма място за мед в кесията ми.
Всички бяхме въодушевени от борбата, сякаш сами бяхме взели участие в нея.
— И това ако не е добра поличба, значи нищо не разбирам от тези работи — заяви Корайс.
Искаше ми се да се съглася с нея. Но вродената ми предпазливост — някои я наричат цинизъм — побърза да се намеси. Може наистина да беше добра поличба. От гледната точка на гущера обаче можеше да се тълкува и като предупреждение.
Шумолене на роби прекъсна размисъла ми, обърнах се и видях Гамелан да бърза към нас с цялата скорост, която можеше да изстиска от старите си крака. Беше стигнал до галерата в разгара на двубоя и явно се беше прехвърлил някак на палубата, навярно без чужда помощ, както се бяхме заплеснали всичките.
— Извинявай… — започнах аз, но магьосникът махна нетърпеливо с ръка и каза:
— Флотилията на властелина е спряла.
Опулих се и от устата ми излезе обичайното тъпо мучене на офицер, когото рутината е погълнала до степен да забрави, че войнишкото занятие е неразривно свързано с изненадата като такава.
— Не знам колко ще се забавят, нито какъв е проблемът — продължи Гамелан, — но всичко сочи, че са спрели, сякаш са пуснали котва или са попаднали в пълно безветрие.
— Сигурно са спрели някъде да се запасят с прясна вода и храна — предположих аз. — Потеглиха доста набързо, ако си спомняш.
Гамелан кимна; брадата му беше настръхнала като наежен таралеж, а жълтите му очи танцуваха като слънца-близнаци.
— До същия извод стигнахме и с адмирала — каза той.
А после разви малка, неугледна на вид карта, която но бях виждала дотогава.
— Майстор Фокас я намери сред другите си бумаги. Уж показвала какво лежи отвъд границите на голямата ни карта, но Фокас ме предупреди, че силно се съмнява в правдивостта й, защото я бил купил във винарска изба, а не от специализиран магазин.
С Корайс се наведохме да погледнем. Гамелан забоде пръст в малка група острови близо до западния край на картата.
— Изглежда, тук се намира в момента флотилията им. Дали могат да си осигурят провизии там, никой не знае. Чола Ий казва, че самото съществуване на тези острови е под въпрос.
До островната група имаше малък символ, който предупреждаваше, че картографът се е водил повече от слухове, отколкото от проверени факти, когато е нанасял малките точици върху картата си. Въпреки това кръвта зашумя призивно в ушите ми.
— Ако няма острови, защо му е да спира в средата на океана?
Магьосникът нави доволно кичур брада около пръста си.
— Защо, наистина? — повтори като ехо.
Корайс се засмя.
— Следващия път, когато видя разбързал се магьосник, може и да го сметна за добра поличба.
— Не предизвиквай боговете — предупредих я аз, не съвсем на шега. — Първо трябва да ги настигнем. След това да се бием.
Полило се приближи иззад гърбовете ни и извика:
— Спомена ли някой за битка? Или въображението ми съвсем се е разпасало?
— Не, приятелко, не е виновно въображението ти — казах аз. — Колкото до другото, да, май най-после ще имаш възможност да размахаш брадвата си.