Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)». Краткое содержание книги:
Нищо.
Мъжът с обезобразеното ухо мълчаливо я изгледа, Ясувара успя да се задържи на крака и се обърна да стори същото. Големия Езо обаче не им обърна внимание. Очите му бяха заковани върху фигурата на Кунио Мишита, който седеше с подвити крака на татамито.
— Какво, означава това? — извърна се Мишита.
— Ще ти обясня — изръмжа Големия Езо и пристъпи прага.
До слуха на Кои долетя тих пукот, тялото на Големия Езо политна обратно към коридора. Краката му се подвиха, очите му се извъртяха с бялото нагоре. На гърдите му се появи голямо червено петно, сърцето му отчаяно тласкаше кръвта през дупката на куршума, изстрелян с помощта на заглушител.
Кои не влезе във внимателно подготвения капан. Светкавично преценила, че вече не може да помогне на Големия Езо, тя сграбчи мъжа с обезобразеното ухо и го блъсна в „Зелената зала“. После се обърна и хукна по коридора с фалшивите антични стени.
Стиснал беретата си в ръка, Хитасура бавно се изправи над Големия Езо и надникна в безжизнените му очи.
— Един изстрел — усмихна се той. — Един изстрел е достатъчен, за да се затвори устата на всеки от нас…
Зад него се появи фигурата на Ръсел Слейд.
— Трябва да се върна при Тори! — напрегнато каза той.
Хитасура само кимна с глава и се отмести.
В коридора се появиха трима от хората му, напуснали позициите си в „Зелената зала“.
— Всичко е наред — каза им Хитасура, без да отделя поглед от трупа на врага си. — Проследете тази жена и я ликвидирайте!
Но от начина, по който даде заповедта, стана ясно, че жената изобщо не го интересува. Душата му ликуваше, сладката радост на отмъщението не допускаше други мисли в главата му.
„Другарят Волков просто няма способността да вниква в същността на нещата…“ Какво искаше да каже Одисей? Ирина изведнъж откри, че на всяка цена трябва да разбере това. Изпита чувството, че е Метусала1, пробуждащ се от вековен сън. Мозъкът й все още не работеше на пълни обороти и отказваше да приеме този чужд и непознат свят…
Извади ключа, който й беше дал Валери, тикна го в ключалката и отвори вратата на апартамента му на улица „Киров“. Посрещна я тишина. Побърза да затръшне вратата зад гърба си, тъй като въздухът на стълбището беше пропит от миризмата на варено зеле.
Обиколи всички стаи, надникна дори в килера и стенните гардероби. Съзнаваше, че постъпва глупаво, но искаше да се увери, че жилището е празно.
Спря пред прозореца в спалнята, от който се виждаше куполът на църквата „Архангел Гавраил“. Отпусна се на колене, сведе глава и бавно се прекръсти. Устните й зашепнаха тиха молитва.
„Тревожи ме твоята зависимост от мъжете…“
Виждаше бъдещето толкова ясно, колкото и миналото. В душата й изплува споменът за нещастието, сполетяло семейството й, след като баща й беше арестуван от КГБ. „Как ще живеем сега?! — беше проплакала майка й. — Света Богородице, помогни ни!“
Оказа се обаче, че майка й съвсем не разчита на помощта на света Богородица. Само седмица след ареста на мъжа й тя започна да излиза всеки ден, облечена в най-хубавите си дрехи. Ирина мислеше, че ходи да моли властите за освобождението на баща й. А после, когато той така и не се появи, тя реши, че майка й си е намерила работа…
Оказа се обаче, че майка й е прагматична жена. Един ден се върна у дома с някакъв мъж и го представи на децата си. Павел беше нисък и навъсен здравеняк от Литва. Беше зидар, Ирина изпита истински ужас от яките му ръце и широки рамене.
Майка й каза, че наскоро е овдовял и по тази причина е много тъжен. Беше твърдо решена да му предложи ново семейно гнездо. Не го каза открито, но от поведението й Ирина разбра, че трябва да ухажват Павел, да му осигуряват всички удобства.
По-голям от нея с четири години, Евгений реагира зле на чуждия мъж в дома им. Беше на дванадесет — възрастта на първите бунтове. Но при него възрастта едва ли играеше особена роля, тъй като си беше бунтар по душа. Присъствието на Павел у дома го отчужди. Започна да закъснява, после дойде ред на бягствата.
Майката на Ирина беше толкова съкрушена, че Павел се принуди да вземе мерки. Веднъж или два пъти отиде да търси Евгений, връщайки го насила у дома. Отказа се едва когато момчето запали обувките му и пожарът за малко не изпепели целия апартамент.
1
Патриарх на човечеството, живял според преданията 969 години (библ.) — Б.пр.