Преродена любов

Той скръсти ръце пред гърдите си и като че вътрешно се подготви.

— Няма как да не пише за нея, нали?

— Била е част от живота ти, а книгата е за теб.

— Извади я.

Имаше няколко тома, посветени на него, и Ноуан извади най-новия. Отвори го, прелисти първите страници с обяснението за потеклото му и погледът й пробяга набързо по страниците, разказващи за мъжеството му на бойното поле. Когато стигна до изписаното най-накрая, се намръщи.

— Какво се казва?

Тя прочете на глас на Древния език първо датата и после текста.

— В тази нощ от земята си отиде неговата шелан Уелесандра, която носеше дете в утробата си. Вследствие на което той напусна общността на Братството на черния кинжал.

— Това ли е всичко?

— Да.

Тя завъртя книгата, за да му позволи сам да прочете, но той махна с ръка.

— Боже, аз съм напълно съсипан, а те пишат само това?

— Може би са се постарали да покажат уважение към скръбта ти — Ноуан постави книгата на мястото й. — Със сигурност това е нещо, което е по-добре да остане лично.

Той не каза нищо повече. Просто стоеше там, подпрян на патерицата, която го поддържаше прав, с гневен поглед, прикован в пода.

— Кажи нещо — промълви кротко тя.

— Дявол да го вземе — той потърка очи, от него се излъчваше пълно изтощение. — Единствената утеха, която ме крепи в целия този кошмар, е, че Уелси се намира в Небитието заедно със сина ни. Това е единственото, което ми дава сили да живея. Когато се докарам до лудост, си казвам как тя е на сигурно място и е по-добре аз да скърбя, отколкото тя. По-добре е, че аз преживявам липсата й тук, на земята, отколкото обратното. Защото Небитието предоставя покой и любов, нали така? Само че после се появи онзи ангел и започна да дрънка нещо за Междувремието и сега с единствената ми утеха е свършено. А отгоре на всичко никога не съм чувал за това място и не бих могъл да проверя...

— Имам идея. Ела с мен — той само се взря в нея, но тя нямаше да приеме отказ. — Ела.

Дръпна го за ръката и го изведе от сводестото помещение, за да се озоват обратно в основната зала на библиотеката. Започна да преглежда датите на томовете, за да открие най-новите.

— Кой беше денят, когато тя. — щом Тормент й съобщи месеца и датата, Ноуан измъкна точния том.

Докато прелистваше, го усети как се е привел над нея. и не се почувства застрашена.

— Ето. Ето я и нея.

— О. боже. Какво?

— Просто се казва. да, същото като в твоя том. Отишла си е от земята. Я почакай.

Докато прелистваше напред и назад, тя проследи историите на други жени и мъже, умрели на същата дата. Този и този преминал в Небитието. в Небитието. в Небитието.

Когато Ноуан вдигна поглед обратно към него, изпита истински страх.

— Всъщност никъде не се казва, че тя също е там. В Небитието имам предвид.

— Какво имаш предвид?

— Само пише, че си е отишла от земята. Не е отбелязано, че е преминала в Небитието.