Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Оставете ни – нареди им Иневера. – Предайте на господаря си, че моят съпруг ще се срещне с него в приемната на Андраха след час.
Стражите веднага пуснаха ръцете на Джардир и се поклониха.
– Както заповяда дама’тингата – заекна един от тях и те се отстраниха. Иневера изсумтя и извади защитения си нож, за да среже въжетата му.
– Държал си се добре тази нощ – прошепна му тя, докато вървяха. – Не отстъпвай през идните часове. Когато дойде Андрахът и започне заседанието, ще трябва да провокираш Шарум Ка с думи, но и да покажеш покорство. Разгневи го, но не му давай повод да те нападне.
– Нищо подобно няма да правя – каза Джардир.
– Вече го направи в Лабиринта – сопна му се Иневера. – Сега е тройно по-важно.
– Виждаш всичко – призна Джардир, – но явно нищо не разбираш, щом смяташ, че ще сведа глава пред този човек. Тогава го предизвиках да ме нападне.
Иневера сви рамене.
– Действай както намериш за добре, но нека краката ти да са стъпили здраво на земята, а ръцете ти да са спокойни. Той никога няма да посмее да те нападне, но ако реши, че си заплаха, хората му ще те заколят.
– Да не ме мислиш за глупак? – попита Джардир.
Иневера изсумтя.
– Само гледай да го вбесиш. Останалото е иневера.
– Както заповяда дама’тингата – въздъхна Джардир.
Иневера кимна. Те стигнаха до чакалня, осеяна с възглавници.
– Изчакай тук – нареди му тя. – Ще вляза да поговоря насаме с Андраха преди делото.
– Дело ли? – попита Джардир, но тя вече се бе мушнала в стаята.
* * *
Досега Джардир не се бе доближавал толкова до Андраха, че да види лицето му. То беше старо и набръчкано, а брадата му беше чисто бяла. Беше закръглен, очевидно с афинитет към мазните храни. Дебелината му беше отвратителна и Джардир трябваше да си напомни, че този мъж някога е бил най-великият майстор на шарусахк, победил най-умелите дамаджи на двубой, за да достигне Черепния трон. По време на престоя си в Шарик Хора Джардир бе виждал как самият дамаджи на каджи, шейсетгодишният Амадеверам, поваля половин дузина млади и обучени дамати насред кръга за шарусахк.
Той се вгледа по-внимателно, търсейки някаква следа от обучението на Андраха в движенията му, но, изглежда, непрестанната стража и обслужването бяха накарали човекът да се отпусне. Дори тук, по време на процедурата, той се черпеше от чиния със захаросани фурми.
Погледът на Джардир се насочи встрани от андрахския трон. Отдясно стояха дванайсетте дамаджи, водачите на всички красиански племена. Облечени в бели роби и с черни тюрбани, те недоволстваха шепнешком за това как са били откъснати от делата си и завлечени в двореца, въпреки че слънцето едва се е показало над хоризонта. Отляво на Андраха, на две крачки зад трона, стояха дамаджи’тингите. Също като дамаджите, главите и лицата им бяха забулени в черно, силно контрастиращо на белите им роби. За разлика от дамаджите, те стояха напълно безмълвни и наблюдаваха с очи, които сякаш пронизваха.
Дали и те не знаят съдбата ми? – зачуди се Джардир и погледна към своята дживах ка, която стоеше до него. – Или знаят само това, което Иневера им каже?
Дамаджи Амадеверам поздрави Джардир.
– Сине на Хошкамин, моля ви, разкажете събитията от миналата нощ през вашия поглед.
Потомък на каджи, той служеше като Първи министър на Андраха и може би беше най-могъщият духовник в цяла Красия, като се изключи началникът му. Смяташе се, че Андрахът представлява всички племена, но именно той бе назначил сегашните Шарум Ка и Първи министър, а Джардир знаеше от уроците си, че от векове насам никой Андрах не е избирал другоплеменник за който и да е от двата поста. Считаше се за признак на слабост.
Шарум Ка се намръщи, очевидно разочарован, че не го поканиха да разкаже версията си пръв. Той закрачи гневно към чаения сервиз, оставен специално за него, и си взе чаша. По накъсания стълб на парата Джардир разбра, че старите ръце на Първия воин трепереха.
– Вечерта, докато кай’шарумите се хранеха, както обикновено Шарум Ка даде заповеди – започна Джардир. – Хората ми жънат огромни успехи в нощта и с нетърпение очакваха да изпепелят още алагаи и да ги пратят обратно при Ний.
Дамаджият кимна.
– Успехът ви не е останал незабелязан – съгласи се той. – И от учителите ви в Шарик Хора чувам само добри отзиви за вас. Продължете.