Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
А в момента това съвсем не бе достатъчно. Опитите му да разпредели времето си между особеностите на своите собствени задължения и изискванията на своите машинации, започнаха да си казват думата. Точно в този момент той съвсем не беше в настроение да чуе вестта, която Абърнати му донесе при появата си на вратата на кабинета на Куестър точно преди слънцето на този трети ден да залезе.
— Хорис Кю и неговата птица отново са тук — съобщи дворцовият писар с всичко друго, но не и с въодушевление в гласа.
Куестър погледна нагоре, над купчината листа, която беше изникнала върху бюрото му в отсъствието на Великия господар и изръмжа:
— Пак ли? Какво иска този нехранимайко сега?
Абърнати влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Дори като за куче, той изглеждаше крайно потиснат.
— Иска да говори с Великия господар, какво друго. Нима през тези дни всички не живеят единствено с тази цел? Не си прави труда да ми кажеш да го отпратя. Въпреки че имам голямо желание да го направя, не мога. Той е облечен в молителски одежди. Трябва да го приема.
Куестър притисна пръсти към челото си и започна да разтърква слепоочията си.
— Каза ли какво иска?
— Каза, че било важно, нищо повече. Не спомена нищо за заточението си, ако това имаш предвид.
— Да ти кажа честно, не знам какво питам! Почти не знам какво изобщо правя! — Магьосникът изглеждаше така, сякаш се готви да откъсне брадата си. — Ти знаеш, Абърнати, че аз съм много привързан към Великия господар. Наистина много. Аз му оказах най-голяма подкрепа, помниш ли? Видях в него нещо изключително и не сбърках. Той беше кралят, който ние винаги бяхме търсили, кралят, от когото се нуждаеше Отвъдната земя, за да може отново да се обедини.
Куестър се изправи на крака.
— Но наистина, иска ми се да не изчезваше толкова често! Колко пъти се е изпарявал така досега? Не разбирам как може да бъде толкова безотговорен спрямо нас. Изчезва в средата на нощта, яхнал коня си, без да каже и думичка, като ни оставя да вършим и неговите задължения, докато се върне. Трябва да ти кажа, че ми се струва изключително тежко!
Абърнати отмести поглед и прочисти гърлото си.
— Е, честно казано, Куестър Тюс, някои от тези изчезвания не бяха по вина на Великия господар. Убеден съм, че той би предпочел те никога да не се бяха случвали.
— Да, да, знам. Брат ми и всичко останало. Черният еднорог, например — Куестър остави настрана обясненията. — Все пак, един крал има задължения и те не трябва да се подминават с лека ръка. Един крал трябва да се допита до своите съветници в такива случаи. Съветниците са за…
Той рязко спря.
— Нямаш предвид да е бил отвлечен, нали? Нали досега не е пристигнало искане за откуп? Освен ако Нощната сянка не го е заловила. Тя няма да се притеснява за някакъв си откуп. Тя просто ще го унищожи! Но защо Паладин не го е защитил? Защо Паладин не му се е притекъл на помощ…?
— Куестър Тюс — опита се да го прекъсне Абърнати.
— … в каквато и беда да е изпаднал? Кой е този закрилник, който би оставил господаря си…
— Магьоснико! — рязко и раздразнено го прекъсна кучето.
Куестър подскочи.
— Какво! Какво има!
— Престани да нареждаш така, за Бога! Какъв е смисълът? Ние не знаем какво е станало с Великия господар, но със сигурност няма да му помогнем, ако си изгубим разсъдъка. Трябва да запазим самообладание. Трябва да се държим така, сякаш той още е тук и същевременно да се надяваме, че всеки момент ще се появи — Абърнати си пое дълбоко въздух. — Намери ли нещо с Отвъдния далекоглед?
Куестър принудително се успокои и поклати глава.
— Не, нищо.
— Може би трябва да изпратиш Буниън да огледа наоколо. Един коболд може да претърси по-голяма част от земята, отколкото двайсет екипа и няма да ни навлече никакви неприятности, като го направи. Буниън може да проследи всекиго. Може би трябва да го оставиш да проследи Холидей.
— Да — замислено кимна Куестър. — Да, сигурно е така.