Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Разговорът официален ли е? — Погледът на Трайстин пробяга към касетофона.
— Не се тревожете.
Винаги, когато някой старши офицер съветваше Трайстин да не се тревожи, наистина го обземаше тревога.
— Зная. Не е добър знак старши офицер да ви казва, че не бива да се тревожите. — Жената-капитан се усмихна. — Имаме много проблеми, но точно сега вашата най-голяма грижа е кракът ви да оздравее. При това малко почивка няма да навреди на нервната ви система. Онова, от което се интересувам, е информация от първоизточника за нападението срещу база Ален Изток Три — вашите впечатления, вашето мнение, изводите ви. Скенерите и базите данни не отразяват така добре тези моменти.
— Скенерите също така не успяха да засекат присъствието на възвращенците.
— Работим по този въпрос. А как вие самият открихте нападателите? Според записите вашата реакция е предхождала тази на скенерите — вие сте започнали да действате почти две минути по-рано от тях.
— След последните нападения престанах да се доверявам на скенерите. Когато получих заповед за защита едно, не исках отново да бъда изненадан. Наблюдавах за появата на прах, изменения в светлинните сигнали, цялата обстановка навън. Първо забелязах праха. После взеха да ни обстрелват със снаряди, след това започна настъплението на танковете. Войската на възвращенците се появи доста по-късно.
— Какво ще кажете за танковете? Забелязахте ли нещо необичайно във вида им?
— Сигурен съм, че по-голямата част от тази информация сте получили по мрежата. Танковете бяха малки и използваха перки, за да обръщат дулата — нямаха самостоятелни куполи. Това означава, че увеличеното тегло на машините представлява проблем — или са искали много танкове, или не са имали гориво за по-тежки машини. Струва ми се, че са били проектирани за прекосяване на равни местности.
— Защо си помислихте така?
— Не си го помислих тогава, но сега смятам, че такова предположение е смислено. — Трайстин прокара пръсти през косата си. Този разговор се проточи твърде много. — Теренът в пустошта в много участъци е неравен. Би трябвало да внимават къде се движат с танковете. Релефът е твърде пресечен и биха могли да изгубят въздушната възглавница под машините — а следователно и самите машини. Това не представлява проблем в равнините. Разбира се, въздушната възглавница е много по-лека от веригите. Поне така би трябвало да бъде според стандартните проекти. — Лейтенантът поклати глава. — Не зная. Не се приближих достатъчно до тях, а скенерите изобщо не ми влязоха в работа.
— Едно от нашите предположения също бе свързано с пътувания през равнините — потвърди тя. — Хората от Разузнавателния модул проучиха обездвижените танкове. Те биха се движили много бързо по високите равнини и за машини с въздушна възглавница разходът на гориво наистина е много малък. Не бих се изненадала, ако възприемем някои от техническите им особености.
Трайстин кимна.
— Забелязахте ли нещо друго по отношение на танковете?
Той докосна брадичката си и се засмя притеснено:
— Спомням си, че си помислих: дулата са ужасно големи за такива миниатюрни машинки.
Жената-капитан кимна утвърдително.
— Това осигурява висока метателна способност.
— Големи дула на малки машинки — повтори Трайстин и се засмя.
Мицуи го погледна и след малко попита:
— Как успяхте да ги обездвижите?
— Вие знаете…
— Знаем, че сте успели да ги накарате да заседнат в почвата, но бих желала да науча за впечатленията ви от това.
— Ами… опитах с картечниците, един от тях забави ход, но не спря. Първите ракети, които изстрелях насреща им, като че се плъзнаха по бронята. Затова реших, че щом с ракетен обстрел дори не успях да ги накарам да забавят ход, би трябвало да опитам нещо друго. Част от почвата се състои от прекалено фини частици… — Трайстин облиза сухите си устни. — Така че направих опит да издълбая ями точно пред тях. Те просто не можеха да ги избегнат и падаха вътре. Искам да кажа, че беше просто предположение. Човек не прави изчисления за такива неща, когато възвращенците го обстрелват с тежки снаряди и станцията буквално се разпада пред очите му. Както и да е, стори ми се, че те не са запознати колко фина е почвата, макар да вдигаха много прах, докато се движеха. Имах чувството, че ще заседнат сред пясъка. След като спрат веднъж, започват да потъват и боксуването само влошава нещата. Освен това се надявах, че пясъкът — той наистина е много фин — ще повлияе отрицателно върху двигателите на танковете.