Последният оракул

Пейнтър се радваше, че Кат най-после се връща на работа. След като изгуби съпруга си — Монк — тя изпадна в дълбока и продължителна депресия. Сега изглежда идваше на себе си и беше готова да продължи напред.

Кат излезе от стаята, затвори тихо вратата и се присъедини към Пейнтър в стаята за наблюдение. В малкото помещение имаше съвещателна маса и столове с високи облегалки.

— Заспа — каза тя и се отпусна с въздишка на един стол.

— Може би и ти трябва да поспиш. Самолетът на Грей ще кацне след няколко часа.

Тя кимна.

— Ще се обадя на жената, която остана с Пенелопе, после ще дремна за час-два.

Вратата към коридора се отвори и в стаята влязоха Лиза Камингс и патологът Малкълм Дженингс. И двамата бяха с бели лабораторни престилки, изглеждаха развълнувани и си говореха нещо шепнешком. Лиза бе пъхнала ръце дълбоко в джобовете на престилката, което при нея беше знак за дълбока концентрация. Беше сплела дългата си руса коса на рибена кост. Двамата е Малкълм бяха прекарали последния час в помещението с магнитния резонанс, анализирайки резултатите.

Ако се съдеше по разгорещения им разговор — пълен с неразбираеми за Пейнтър медицински термини — явно бяха стигнали до някакво заключение, но не непременно и до консенсус.

— Невромодулация от такъв мащаб без поддръжка от глиални клетки? — каза Лиза и поклати глава. — Разбира се, стимулацията на базалното ядро изглежда логична.

— Така ли? — попита Пейнтър, колкото да привлече вниманието им.

Лиза май чак сега забеляза него и Кат. Раменете й се отпуснаха и тя извади ръце от джобовете. Закачлива усмивка прелетя по лицето й, когато очите й се спряха на Пейнтър. Тръгна към един от столовете и пътьом плъзна ръка по раменете му.

Малкълм седна на последния свободен стол.

— Как е детето?

— Заспа — каза Кат.

— Е, какво научихте? — попита Пейнтър.

— Че се придвижваме през терен и стар, и нов — загадъчно подхвана Малкълм. Извади от джоба си очи ла за работа с компютър със синкав оттенък на стъклата. Нагласи ги на носа си и отвори лаптопа, който беше донесъл със себе си. — Сравнихме резонанса на детето с моите анализи на черепа. Имплантираните устройства са еднакви, макар че това на детето е подобрен вариант.

— И какво представляват? — попита Кат.

— Най-общо казано, представляват ТМС генератори — отговори Малкълм.

— Транскраниални магнитни стимулатори — обясни Лиза, с което не им помогна особено.

Пейнтър и Кат се спогледаха.

— Защо не започнете отначало? — предложи той. — И по възможност с кратки думи.

Малкълм почука с химикалка по слепоочието си.