Блондинка от Маями

Тя вече бе успяла да обработи драскотините с кислородна вода и да измъкне водораслите от всевъзможни гънки и отвърстия. Сега оставяше топлата вода да ме унесе и състояние на ленива дрямка и полувъзбуда.

Точно тогава гърдите й се притиснаха по-здраво, връхчетата им се втвърдиха.

Някои части от тялото ми последваха този пример.

Тя плъзна гъбата надолу. По гърдите, по коремните мускули, вече не тъй стегнати, както някога, все по-надолу и по-надолу. После пак нагоре.

— Тормозиш ме — оплаках се аз.

— Отпусни се, Джейк. Денят е пред нас.

Отново се облегнах, назад. Затворих очи, отпуснах се по-ниско в топлата вода и вдъхнах нежния сапунен аромат на влажната й коса. Тя ме прегърна здраво и каза:

— Хубаво ми е да се грижа за теб. След като стори толкова много за мен.

— Още нищо не съм направил и се тревожа за…

— Шшт. Не сега.

Унесох се в топлината. Все още усещах плавното полюшване на океанските вълни. Умиротворение. Но не и покой. Мъчителните въпроси висяха над главата ми. Щях да попитам Криси. По-късно.

Нещо цопна във водата и Криси възкликна:

— Ох, изтървах сапуна.

Ръцете й пак плъзнаха по гърдите ми и по-надолу. Щом се озоваха под водата, сграбчиха каквото трябваше.

— Олеле, Джейк! Да не си донесъл гребло?

— Хрумна ми, че може да ти потрябва за лодката.

— Точно същото си помислих.

С изящно движение тя се измъкна иззад гърба ми, мина отсреща и седна с разтворени крака. Плъзнахме се по-близо един до друг и дългите й нозе обгърнаха бедрата ми. Разпалени от водата и влажното триене на телата, ние се целунахме — дълга сладка нежна целувка. Втората целувка беше по-страстна, по-нетърпелива. Третата, или може би продължението на втората, се прекъсваше от стонове и задавено дишане. Отворих очи и видях Криси да отваря своите. По лицето й бе изписана лека изненада. В този момент тя се плъзна още по-близо, повдигна бедра и се отпусна върху мен. Погледнах я и в очите й зърнах нещо, което ми се искаше да вярвам, че не е виждал нито един друг мъж. Сигурен бях, че е изпитала нещо — нещо съвсем непознато.

Мъжка самозаблуда.

Да любиш жена.

И да си вярваш, че и е като за пръв път.

Чувал съм жени да го казват. Понякога дори да го крещят. Но никога не съм вярвал. По дяволите, нито един мъж не е чак такъв майстор. Криси мълчеше. Но изглеждаше като изпаднала в транс; звуците, настоятелните гърлени стонове, излитащи дълбоко от гърлото й; движенията на тялото й върху моето… и накрая експлозията, която разтърси двама ни и ме тласна още по-навътре в нея.

След малко тя каза:

— Обичам те, Джейк. Божичко, колко те обичам.