Сексът и комунизмът

Така или иначе, Любо се примири с отказа на Лола да му го лапне и смуче и продължи да ходи с нея, но намираше по-големи от нея момичета да вършат това, което тя не искаше. Това изобщо не убягна на Лола и силно я подразни, за пръв път почувства ревност, но нищо не можеше да направи, пък и беше ясно, че той харесваше нея най-много. Любо беше на осемнайсет години, виждаше й се много умен и винаги имаше много пари, неизвестно откъде. Родителите му не бяха богати, живееха в скромен апартамент в квартал „Изток“, обзаведен с обичайните секции и соц мебели. Двамата ходеха на ски на Боровец, той плащаше за лифта, после обядваха в ресторанта срещу Стената. Маруся никак не го харесваше, беше прекалено голям и хитър за Лола.

Един ден Любо се обади на Лола, че иска да мине да се видят. Носеше бутилка с мастика, питие, което тя не беше пила никога, въпреки че тайно беше опитала всички алкохоли в барчето на баща си. Стефан и Маруся не пиеха мастика, тя беше за простолюдието. Освен мастиката, Любо носеше и тежък найлонов плик. Подаде й плика и й каза да го скрие у тях за една вечер. Тя се зачуди къде и го мушна зад бутилките, там, където навремето баща й криеше „Бодался теленок с дубом“, но преди това го отвори да види какво има вътре. Беше пълен с пачки от по 20 лева, покрити с вестник „Работническо дело“. Това моментално й хареса. Любо беше някакъв бандит, който боравеше с много пари. Вероятно чейнчаджия, си помисли Лола и го разцелува възбудено.

Чейнчаджийте бяха презирани в нейното семейство, както и в цялото общество. Те незаконно обменяха долари за български левове, навъртаха се около чужденци и не работеха в учреждения от 8 до 17 часа. Любо винаги имаше долари и това беше опасно. Двамата отиваха в Кореком и си купуваха цигари „Ротманс“, уиски „Джони Уокър“ и някакъв малък подарък за Лола, шоколад или сенки за очи. Този ден обаче неизвестно защо Любо беше донесъл не уиски, а мастика. И двамата започнаха да пият и да се натискат на фона на Дона Съмър, която пееше „I Feel Love“. Анастасия дискретно почука на вратата на хола, Лола се показа зачервена и с разширени зеници, като оправяше косата си. Баба й я помоли да приключва с гостито, вече беше късно. Лола й каза „Добре“ и заключи вратата след нея. Напиха се ужасно. Това беше първото й напиване, заради което дълги години след това бягаше панически от миризмата на мастика. В един момент баба й затропа заплашително на вратата на хола, но Лола не отвори. По някое време през нощта Любо си тръгна и Лола се измъкна на пръсти, за да се прибере в стаята си, залитайки, а после отиде да повръща. Баба й вече спеше, или поне се преструваше на заспала. Маруся и Стефан бяха неизвестно къде.