Огнена
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Seven Kingdom Trilogy #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-256-4
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена». Краткое содержание книги:
Там живее Файър — последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои.
Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството.
Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх — че ще се превърне в чудовище като баща си…
Същата вечер Файър усети кралят да приближава към нея и заключи входа към стаите си. Той не възрази, явно примирен, че ще разговарят през дъбовата врата на дневната й. Разговорът не беше поверителен, поне от нейната страна, защото стражите й не се отделяха от нея. Преди кралят да проговори, тя го предупреди, че го чуват.
Съзнанието му бе открито и тревожно, но ясно.
— Искам да кажа само две неща, милейди.
— Слушам те, кралю — отвърна тихо Файър, опряла чело о вратата.
— Първото е извинение за всичко, което представлявам.
Файър затвори очи.
— Не е необходимо да се извиняваш за всичко. Само за онази част, която иска да се остави в ръцете ми.
— Не съм в състояние да я променя, милейди.
— Напротив. Щом силата ти не ми позволява да те контролирам, значи имаш сили да се владееш.
— Не мога, милейди, кълна се.
Не искаш, поправи го тя мълчаливо. Не искаш да се откажеш от мен и това ти пречи.
— Ти си много странно чудовище — прошепна той. — Чудовищата обикновено се стремят да завладяват хората.
Как да му отговори? Че не е нито чудовище като чудовище, а още по-малко — човек като човек?
— Спомена, че ще ми кажеш две неща, кралю.
Той си пое дъх, сякаш да си проясни ума, и заговори по-спокойно:
— Второто е молба, милейди, да премислиш въпроса със затворника. Времената са отчаяни. Сигурно имаш ниско мнение за способността ми да разсъждавам разумно, но се кълна в трона, милейди, че когато не си в мислите ми, различавам ясно правилното от погрешното. Моментът е повратен — кралството или ще оцелее, или ще рухне. Твоите сили могат да ни помогнат много, не само за затворника.
Файър се облегна на вратата и се свлече на пода. Зарови пръсти в косата си.
— Не съм такова чудовище — отрони жално тя.
— Помисли, милейди. Ще договорим правила, ограничения. Имам разумни съветници. Няма да поискат твърде много от теб.
— Остави ме да размисля.
— Наистина ли? Наистина ли ще размислиш?
— Остави ме! — настоя тя.
Усети как вниманието му се насочва от държавните дела отново към чувствата. Настана дълго мълчание.
— Не искам да си тръгвам.
Файър се пребори с надигналото се в гърдите й отчаяние.
— Върви си!
— Омъжи се за мен, милейди — прошепна той. — Умолявам те.
Предлагаше й със собственото си съзнание и разбираше колко е глупав. Тя долови ясно, че кралят просто не може да се овладее.
Престори се на непоклатима, макар да не се чувстваше така. Върви, преди да нарушиш примирието помежду ни.
Той си тръгна и Файър остана седнала на пода, закрила лице с длани, копнеейки за усамотение. След време Муса й донесе питие, а Мила свенливо й предложи горещ компрес за гърба. Благодари им, отпи от чашата и понеже нямаше избор, се примири с мълчаливата им компания.
Петнайсета глава
Способността на Файър да направлява баща си зависеше от доверието му.
През зимата след инцидента с него Файър реши да експериментира и го накара да си пъхне ръката в огъня в спалнята. Накара го да мисли, че в камината има цветя, а не пламъци. Той посегна да ги вземе и отдръпна рязко длан; Файър сграбчи по-силно съзнанието му и му вдъхна решимост. Той се пресегна отново към цветята, този път упорито повярвал, че събира букет, докато болката не го върна в реалността. Той изпищя и се втурна към прозореца, отвори го и пъхна ръка в снега, натрупан по перваза. Обърна се към нея, ругаейки, просълзен, и я попита какво си въобразява, че прави.
Не беше лесно да обясни и тя се разплака съвсем искрено от объркване и от вихрушката противоречиви чувства — уплаха при вида на обгорялата му длан с почернели, разкървавени пръсти, и от противната, неочаквана миризма; ужас да не изгуби доверието му и силата да му въздейства. Хвърли се, хлипайки, върху леглото му и зарови лице във възглавниците.
— Исках да видя какво е да нараниш някого, както винаги си ме насърчавал — проплака тя. — Сега разбрах и съм ужасена и от двама ни. Никога повече няма да го причиня на никого!
Той приближи до нея. Гневът бе изчезнал от лицето му. Сълзите й явно го натъжаваха, затова тя им позволи да се леят. Той седна до нея, отпуснал изгорената си ръка до хълбока, но очевидно обсебен от скръбта й. Погали я утешително по косата с невредимата си ръка. Тя улови дланта му, притисна я към мокрото си лице и я целуна.