Индигова магия

Не довърши, но аз знаех. Преди да разбере, че Анджелина е дампир. Воините имаха същите табута като алхимиците, относно връзките между расите.

— Добре — кимнах. — Разбирам. Просто ще си взема домашното и тръгвам.

Протегнах ръка, но той не ми върна листовете.

— Почакай, ще го направя. Но ако ме нарани, надявам се да имаш наистина угризения на съвестта. Баскетболният сезон току-що започна и отборът ще се разпадне, ако заради нея не мога да играя.

Ухилих се.

— Ще бъда съсипана.

Анджелина не беше особено очарована, когато й казах на обяд. Лицето й пламна от гняв и като цяло имаше вид все едно всеки миг ще запрати подноса си през столовата.

— И ти очакваш от мен да уча с този… този… ловец на вампири? — избухна тя. Зачудих се дали в главата й не се въртеше друго определение, но го е преглътнала — забележителна проява на въздържаност от нейна страна. — Особено след това, което се опитаха да сторят на Соня?

— Трей не е като тях — защитих го аз. — Той не пожела да участва в убийството й и дори си навлече огромни неприятности, задето ми даде възможност да се опитам да й помогна — което, смея да добавя, в крайна сметка тотално преобърна живота му.

Еди изглеждаше развеселен, въпреки сериозността на проблема.

— Освен това трябва още да добавиш, че той много, много силно желае да се върне отново към стария си живот.

Насочих вилицата си към Еди.

— Само не ми казвай, че и ти смяташ Трей за неподходящ.

— За учител? — Той поклати глава. — Не, става. Просто казвам, че не бива толкова бързо да предполагаш, че всичко около него е цветя и рози. Никак не е изключено неговата група да работи против нас.

— Той е мой приятел — заявих, надявайки се, че твърдият ми тон ще сложи край на дискусията.

Последваха още уверения и накрая Еди убеди Анджелина да учи с Трей, като й напомни, че трябва да изкара високи оценки. При все това думите на Еди не ми даваха мира. Вярвах напълно, че Трей ми е приятел, ала отново се запитах кога онова неразбирателство помежду ни ще надигне грозната си глава.

Когато дампирите си тръгнаха за следобедните си часове, помолих Джил да остане още малко.

— Какво прави Ейдриън в момента?

— В час по рисуване е — незабавно ме осведоми тя.

— Връзката днес май е доста силна? — попитах.

Понякога възприятията й за мислите и преживяванията му бяха много по-ясни, отколкото друг път.

Тя сви рамене.

— Не, но е вторник, единайсет часа.

— Добре — промърморих, чувствайки се глупаво. Знаех графика на всички от групата; беше необходимо за работата ми. — Трябваше да се сетя. Мислиш ли, че той ще може да се срещне с мен след училище?

— За да се заемете с преследването на онази вещица? Да, вероятно ще тръгне всеки момент.

Тя знаеше всичко, което беше известно на Ейдриън, така че и тя бе наясно със задачата ми да открия Вероника. Макар че се бях научила да приемам осведомеността на Джил като част от споделянето с Ейдриън, за мен все още беше малко стряскащо да чувам открито да се обсъждат тези забранени теми. Забелязала смайването ми, момичето се подсмихна леко.