Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Краят на последната ледникова епоха бил предшестван от най-голямото от всички вулканични изригвания. Натискът от Африканското плато отворил процеп, който минавал по леглото на Средиземно море; и той създал редица от вулкани, които все още съществуват. Някъде преди около 36 000 години най-големият от тези вулкани взривил конуса си, оставяйки следи от вулканична пепел, които стигнали до Волга. В Позуоли край Неапол той оставил caldera, или кратерен пръстен, широк около седем мили. Това изригване предшествало всички големи изригвания в историята -на Тера през 1628 г. пр. Хр., на Везувий през 79 г. сл. Хр. [PAImtaj, на Етна през 1669 г. Това е сериозен спомен, че човечеството винаги се е пързаляло по тънкия лед на своето геологическо наследство.
Общоприето е човешкият сектор от европейската предистория обикновено да се свързва със “Системата от три епохи” - на камъка, на бронза и на желязото. Сис-
92
PENINSULA
темата е предложена за пръв път през 1836 г. от датския антиквар Кристиян Томсен; и тя осигурява времева рамка, базирана върху променящите се инструменти на първобитния човек. Палеолитът (старата каменна епоха) се отнася за голям период преди края на ледниковите епохи, когато човекът е работил с нащърбени каменни инструменти. Мезолитът (средната каменна епоха) се отнася до един много по-нов период, последвал последния ледников период, 8000-3000 г. пр. Хр. Двете хилядолетия, които предшествали християнството, или християнската епоха, в която се формира и нашата произволна хронологична схема [anno domiimi], били заети последователно от неолита (новата каменна епоха), бронзовата епоха и желязната епоха. Всяка от тези технологични “епохи” може да бъде разделена на ранна, средна и късна фаза. Обаче е важно да се напомни, че системата на трите епохи не е базирана върху никаква абсолютна времева скала. Във всеки даден момент едно място може още да се е бавело в неолита, докато другаде може вече да са били стигнали до желязната епоха. Във всеки даден регион може да е имало народи, живеещи на различни степени на развитие или използващи различни технологии едновременно.
Старата каменна епоха достига милиони години назад. Тя се припокрива с плеистоцена, предпоследната епоха от кватернера, според геологическото време, и с последните големи заледявания - известни съответно като Миндел, Рис и Вюрм. Освен неандерталеца и Le Moustier, безценни находки са намерени в Кроманьон (1868), Грималди (1874), Коме-Капеле (1909), Шанселад (1888) и на всички точки между Абевил и Ожков, като всяка от тях е свързана с определени хуманоидни типове, периоди или култури. В Ориняк, Солютр и Абри Ла Мадлен за пръв път се появяват изображения на човешка фигура, във формата на малки фигурки като “Венера от Вилендорф” или “Венера от Лосел”. С магдаленския период в края на палеолита, когато на мода са били инструментите от кост, под сянката на последната ледена шапка е достигната най-високата точка в пещерното изкуство. В Алтамира в Испания са оцелели великолепни подземни галерии (открити през 1879). Такива има и в Ласу край Дордона (1940). Те карат някои коментатори да говорят за “франко-кантабрийска школа”. В пещерата край Ментон на Ривиерата е намерено цяло съкровище от черупки Cassis rufa от Индийския океан. Смятало се е, че черупките притежават животворни сили и че тяхното наличие там потвърждава тезата както за сложни религиозни системи, така и за обширна търговска мрежа14, [laussel]
Средната каменна епоха, или мезолитът представлява една преходна ера, когато човекът се адаптира към бързо подобряващите се климатични условия. Крайната морена на последната фино-скандинавска ледена покривка се датира към 7300 г. пр. Хр. Технологическият напредък се характеризира с появата на микролитите - много малки кремъци с връх или наточено острие. Изключителното нарастване на снабдяването с продоволствия от риба и други водни животни насърчава заселването край езерата, реките и морските крайбрежия. Ранните култури, установени на юг, като в Ма д’Азил в Пиренеите, били допълнени от по-северни култури като маглемос в Зеландия или етребол в Ютландия, където било поставено началото на риболова в дълбоките морета. За пръв път мезолитната каменна брадва можела да отсече и най-големите дървета.
Новата каменна епоха, или неолитьт, е маркирана с преминаването от събирането на храна към нейното производство. Опитомяването на растения и животни, ина-
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
93
GAT-HUNTER