![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Направи го и желанието се притъпи. Но притъпяване не означава изчезване.
Понякога човек просто не устоява. При каквито и да е обстоятелства.
Олеандър...
Той тръгна по-бързо.
Двайсет крачки, двайсет и пет...
Приближи се на петнайсетина крачки, десет, три, не изпускаше от поглед краката. Изведнъж зад гърба си чу строг женски глас:
- Ти с шапката. Полиция! Хвърли раницата. Ръцете на тила!
20.
На десетина метра от мъжа Амелия Сакс стисна по-здраво пистолета и повтори по-рязко:
- Раницата на земята! Ръцете на тила! Веднага!
Жената, която той се канеше да нападне, на броени крачки от него се обърна. Тя бързо осъзна какво се случва, недоумението ѝ се смени с ужас:
- Не, моля ви, не!
Нападателят беше с яке, не с по-дългото палто, с което свидетели бяха забелязали техния извършител, но имаше същата плетена шапка и черна раница. Ако грешеше, Сакс щеше да се извини.
- Изпълнявай! - изкрещя отново.
Все още с гръб към нея, той бавно вдигна ръце. Единият му ръкав се смъкна и тя забеляза червена татуировка на лявата му ръка, започваща от опакото на дланта и скриваща се под якето. Змия или дракон.
Той вдигна ръце, но не хвърли раницата.
По дяволите. Щеше да побегне.
И наистина, в следващия миг мъжът дръпна шапката надолу, за да скрие лицето си, и скочи напред, сграбчи жената и я завъртя пред себе си. Притисна гърлото ѝ с ръка. Тя изпищя и започна да се съпротивлява. Тъмните ѝ очи бяха широко отворени от страх.
Добре. Значи беше Извършител 5-11.
Сакс бавно тръгна напред, като търсеше права линия за стрелба.
Не намираше - основно заради паникьосаната заложничка, която се опитваше да се измъкне, като риташе и се гърчеше. Той доближи лице до ухото ѝ, прошепна нещо и тя престана да се бори.
- Имам пистолет! - изкрещя нападателят. - Ще я убия. Хвърли оръжието. Веднага!
- Не! - извика Сакс.
Защото в такава ситуация никога не трябва пускаш оръжието, не трябва да изпускаш целта от прицел. Твърдо правило. Тя се съмняваше, че нападателят има пистолет - защото, ако имаше, отдавна щеше да го е извадил и да започне да стреля - но дори да беше въоръжен, тя нямаше да го изпусне от мушка.
Сакс се прицели в главата му и това би било лесен изстрел при неподвижна мишена, но той бавно се оттегляше назад и настрани и се криеше зад заложничката.
- Моля ви, не ме наранявайте! Моля! - стенеше тихо жената.
- Млък! - изсъска нападателят.
Сакс се опита да го вразуми:
- Чуй ме, от тук няма как да се измъкнеш. Вдигни ръце и...
Една врата наблизо се отвори и в коридора излезе хилав младеж със синя престилка. Това бе достатъчно, за да отвлече вниманието на Сакс за миг.
И достатъчно, за да даде шанс на нападателя. Той блъсна заложничката към Сакс и преди полицайката да се отдръпне и да се прицели, се хвърли настрани и изчезна през друга врата.
* * *
Сакс изтича покрай жената с тъмносиния костюм. Ужасена, тя погледна полицайката с широко отворени очи и се притисна до стената.
- Кой беше?
Нямаше време за приказки. Сакс отвори вратата и надникна зад нея. Нямаше опасност, нямаше мишена. Извика назад към жената и медика:
- Качете се във фоайето. Веднага! Чакайте там! Извикайте полиция.
- Кой? - извика жената.
- Хайде!
Сакс се обърна и внимателно мина през вратата, откъдето бе избягал престъпникът. Ослуша се. Чу тихо потракване отдолу. Логично - той нямаше да бяга към горните етажи. Извършител 5-11 беше Убиецът от нодземията.
Сакс не беше дошла подготвена за тактическа операция, затова нямаше радиостанция, но извади айфона си и набра 911. Така беше по-лесно, отколкото да минава през централата. Докладва код 10-13, тоест полицай, имащ нужда от подкрепления. Предполагаше, че заложничката и болничният работник също ще подадат сигнал, но можеха да се скрият и да не направят нищо, за да не се замесват в неприятности.
Още един етаж надолу по стълбите. Решително, но бавно. Не знаеше дали престъпникът не е изтропал само с вратата на долното ниво, за да подлъже, а после не се е върнал да я причака с пистолета, който все пак може би носеше в джоба си.
Тя изобщо не беше очаквала, че това посещение ще я срещне очи в очи с извършителя. Райм изказа предположението, че може да избере за мишена някоя болница. Според профила, направен от Тери Добинс, като организиран престъпник убиецът планираше атаките предварително. Това означаваше, че някои от частиците от мястото на убийството на Клоуи Мур може да са от местата на следващи планирани нападения.