Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Той се превъртя, хвана нападателя си за врата и го притегли към себе си, за да стегне хватката си около него. Виетнамецът осъзна какво ще последва и се опита да се освободи, зарита енергично и започна да удря с лакти тялото на Чейс, но йорк- ширецът прие ударите стоически и стисна още по-силно врата на противника си. Яростта на ловеца се превърна в паника, но нямаше какво да стори. Атаките му станаха по-слаби, накрая изцяло секнаха. Тялото му се разтресе и замря.

Чейс отпусна хватката си и си даде няколко секунди, за да възстанови дишането си и да се успокои, след което провери пулса на мъжа. Беше слаб, но стабилен. Англичанинът пусна безжизненото тяло и болезнено се изправи на крака.

Наталия също се беше поизправила. Гледаше го с ужасен поглед.

- Ти... ти го уби!

- Не съм, жив е - отвърна задъхан Еди, - но трябва да се разкараме бързо от тук, преди приятелчетата му да са разбрали, че липсва, и дойдат да го търсят. - Вдигна автомата от земята, струваше му се някак си странен без пълнителя. Огледа наоколо за закривения магазин, но не го намери, нямаше представа и къде беше паднал. - По дяволите!

Чейс помогна на Наталия да се изправи. Тя изпъшка, кога­то стъпи на ранения си крак, затова той я преметна през рамо както правеха пожарникарите, в дясната си ръка държеше авто­мата и така тръгна да се отдалечава от танцуващите светлини.

Не след дълго чу викове зад гърба си. Виетнамецът се беше върнал в съзнание и викаше за помощ. Празнината в линията на преследвачите бе забелязана, някои от другите ловци се връща­ха да разследват причината. Единственото, което Еди можеше да стори, беше да продължава напред и да прикрива следите си, доколкото това му бе възможно.

Вървя още пет минути, десет. Погледна назад. Най-накрая светлините от фенерчетата на преследвачите им се бяха изгу­били в бурята. Дали можеше да рискува да потърси укритие?

От рамото му се разнесе вял стон, който отговори на въп­роса му. Изтощена от лекарствата и от експериментите, кои­то бяха правили с нея, подгизнала и премръзнала в своята тънка пижама, Наталия беше достигнала ръба на издръж­ливостта си. Ако съвсем скоро Еди не ѝ намереше подслон, имаше голяма вероятност да припадне и повече да не се съ­буди. Прескочи още няколко корена и се опита да потърси подходящо укритие.

На земята пред него стоеше една мрачна форма, която, кога­то се доближи до нея, се оказа паднало дърво. Единият му край беше подпрян на полузаровен камък и бе издигнат по-нависоко от другия. Тъмната празнина в него му подсказа, че дънерът е кух. Чейс отиде до отворената му страна и опита вътрешността с автомата - искаше да се увери, че е достатъчно широка, за да побере Пьолтл, и че не е дом на някоя отровна змия. Дънерът изглеждаше достатъчно голям, за да я приюти - само нея - и в крайна сметка нищо не изсъска насреща му.