Топ мистериите на България
- Автор: Панайотов Слави
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Жанр: Картины, альбомы, иллюстрированные каталоги
Электронная книга - «Топ мистериите на България». Краткое содержание книги:
Учените са се отказали от търсенето на отговор на тези въпроси. Щом храмът е там, значи древните траки са имали способите да го направят. Край! Нещо обаче не се връзва. Или траките са имали доста по-напреднали технологии за повдигане на големи тежести (каквито всъщност не са открити), или са получили външна помощ, за която също няма свидетелства. Какъвто и да е отговорът, все още нищо не е доказано. Самото строителство на храма попада в графа „необяснени“.
Това, което е отвънка обаче, било само началото на изненадите. Отвътре храмът в Оструша бил не по-малко загадъчен. В средата на тавана бил издялкан кръг, очевидна препратка към слънцето. Но около него имало десетки разделения във формата на триъгълници и четириъгълници. В тях имало различни стенописи, като един от тях прави особено впечатление. Жена, която някога е била украсена в истински златни накити. За съжаление следа от златото няма, защото в миналото е било грубо изтръгнато от позицията му. Очевидно древните иманяри не се задоволили с това, което има в храма, ами прокопали и тунел под храма в търсене на може би някакво съкровище. Дали са открили такова, или не остава загадка.
За щастие огромният каменен блок е труден за разрушение и затова може би е оцелял и до днес. То остава до ден-днешен една от най-големите мистерии на траките, що се отнася до строителство. Дали то е свидетелство на техния архитектурен гений или доказателство, че са използвали знания на по-развита цивилизация?
Кабиле — древният град на траките
Преди няколко години, пътувайки по магистрала Тракия в посока Бургас, забелязах една кафява табела, която гласеше „НАР Кабиле“. Не бях чувал името преди, затова веднага извадих телефона и попитах чичото на всички любопитковци: Google. Научих, че абревиатурата НАР означава Национален археологически резерват. Веднага ми стана интересно и реших като пристигна да прочета повече.
Оказа се, че до град Ямбол някога е имало древен тракийски град, който възниква около второто хилядолетие пр. Хр. За негов център се смята светилището, което днес носи леко шеговитото име, Зайчи връх. Археолозите смятат, че то е посветено на Кибела, което е едно от имената на великата богиня Майка.
най-древните статуетки, юк, който може би е един чеството и, разбира се,
Фигура на Великата богиня майка, намерена в Пазарджик.
Дотук сигурно на няколко пъти сте срещали основното божество на траките, а именно великата богиня Майка. Всъщност много по-древни цивилизации са я почитали, а самите траки са я наследили от тях. За това свидетелстват статуетки на над 10 000 години. Примери са вилендорфска-та Венера, която е една от статуетката от Чаталхьо-от първите градове на чове-статуетката от Пазарджик,
която е датирана от петото хилядолетие пр. Хр. Тя е и едно от първите изображения на това божество по нашите земи. Всъщност спокойно можем да твърдим,
че великата богиня Майка е най-древното божество, почитано на територията ни, а може би и в целия свят. Тя е Земята, в която се заражда всичко, расте и след това умира и Земята си го прибира. При религиозното
мислене на траките тя ражда сина си - бога Слънце и
така се урежда космическото равновесие и кръговрата живот и смърт. Тя периодично се съединява със сина си по време на зимното и лятното слънцестоене. Затова почти всички храмове са ориентирани по такъв начин, че през тези два дни слънчевите лъчи да падат по специален
начин.
Но да се върнем на Кабиле. Смята се, че светилището е било използвано още преди траките, от тайнствената цивилизация на енеолита и неолита, за която ви разказах по-рано и ще продължавате да четете за нея в следващите глави на книгата. Скалите на Зайчи връх са обработени и подравнени, като най-голям интерес представляват двата перпендикулярни улея, които разсичат скалата на кръст. Ориентацията на улеите е по направлението на световните посоки - изток-запад, и север-юг. Как са успели древните хора толкова точно да ги посочат, остава загадка.
Улеите са изсечени с такава прецизност, че по време на пролетно и есенно равноденствие първите и последните лъчи попадат точно по оста на улея, който е ориентиран на изток-запад. Благодарение на това откриете учените смятат, че светилището е било използвано като обсерватория. На мястото, където двата улея се пресичат, има площадка и на една от стените й е изсечено изображение, което е оприличено на великата богиня Майка. Интересното тук е, че образът й се огрява от слънчевите лъчи всеки ден от пролетното до есенното равноденствие. През останалото време от годината, слънцето не може да я огрее. Странен факт и едва ли е съвпадение.