Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
— За какво става точно дума, Шоню?
— Днес сте обиколили частите и предполагам, имате доста наблюдения. Смятате ли, че укрепленията на Иеясу на връх Комаки нямат слабо място?
— Е, построени са превъзходно. Не мисля, че друг освен Иеясу би успял за толкова кратко време да издигне такива укрепления.
— И аз излизах неведнъж да ги огледам и не виждам как можем да нападнем — отбеляза Шоню.
— При това положение просто ще стоим едни срещу други — отвърна Хидейоши.
— Иеясу разбира кого има насреща и затова действа предпазливо — продължи Шоню. — От друга страна и нашите войници знаят, че сега за първи път влизаме в битка с прочутите отряди на рода Токугава. Естествено, че ще се стигне до това само да се гледаме.
— Наистина, от доста дни не са се чували дори изстрели. Едно много тихо сражение е това.
— Е, ако мога…
И Шоню приседна по-наблизо, разтвори своята карта и с въодушевление се зае да разяснява плана си.
Хидейоши го слушаше също така жадно и постоянно кимаше. Изражението на лицето му обаче не показваше, че лесно би дал съгласието си.
— Ако получа позволението ви, ще вдигна на крак целия си род, за да нападнем Окадзаки. Щом Иеясу веднъж научи, че конете ни тъпчат земята на неговата родна област, надали ще е вече от значение колко добре се е укрепил на връх Комаки и какъв голям пълководец е той. Позициите му ще се срутят отвътре, дори без да сме го нападали.
— Ще обмисля това — каза Хидейоши, избягвайки да отговори направо. — Но вие обмислете всичко още една вечер — вече не като ваш собствен замисъл, а погледнато отстрани. Самата дързост на плана го прави опасен.
Хрумването на Шоню наистина беше неочаквано и добро. Явно бе, че дори предпазливият Хидейоши е впечатлен от него. Неговите собствени замисли обаче бяха по-различни.
По начало Хидейоши не отдаваше предпочитание на хитростите и изненадите в боя. Вместо военни ходове предпочиташе преговори; вместо леко постигнати, но нетрайни победи, искаше, дори това да му струва повече време, да владее положението изцяло.
— Е, да не бързаме — завърши той.
Изражението му се поотпусна.
— До утре ще съм взел решение. Елате сутринта при мен в стана.
Спътниците на Хидейоши го бяха изчакали в коридора и сега се приближиха към него. Щом стигнаха до входа на укреплението, видяха един самурай в необичайно облекло да стои приведен в поклон доземи близо до мястото, където връзват конете. Главата и едната му ръка бяха увити в превръзки, а наметката над доспехите му бе от брокат със златни шарки на бяла основа.
— Кой е това?
Мъжът повдигна омотаната си глава.
— С голямо неудобство трябва да кажа, че съм аз — Нагайоши, господарю.
— Е, Нагайоши? Чувах, че сте на легло. Как са сега раните ви?
— Днес бях решил да изляза вече от постелята.
— Не се напрягайте толкова. Стига само да оставите силите ви да се възвърнат и по всяко едно време ще можете да прославите отново името си.
Думата „отново“ накара Нагайоши да се разплаче.
Извади от дрехата си едно писмо, подаде го на Хидейоши и пак се просна по очи на земята.
— Ще ми окажете голяма чест, ако прочетете това, господарю.
Хидейоши кимна, изглежда, в израз на съчувствие.
След като свърши с обиколката на бойното поле за този ден, привечер той се върна в Гакуден. Станът му не беше на издигнато място като този на противниците на връх Комаки, но горите, полята и потоците бяха използвани като естествена защита в най-голяма възможна степен. Освен това палатките на войниците бяха заобиколени от два реда окопи и дървени огради.
Като още една предохранителна мярка, светилището в съседното село бе преустроено така, та да изглежда, че това е мястото, където е отседнал Хидейоши.
За Иеясу така и оставаше неясно къде точно се намира неговият противник. Можеше да е или в стана в Гакуден, или в крепостта Инуяма. Охраната по бойната линия беше толкова строга, че от другата страна не можеше да се процеди дори вода, с други думи, беше невъзможно да се пратят разузнавачи, които да огледат всичко отблизо.
— Откакто тръгнахме от Осака, не съм успял да се изкъпя. Нека днес поне се измия както трябва — заяви Хидейоши.
Веднага му приготвиха една баня на открито. Служителите изкопаха дупка в земята и наредиха в нея големи листа навосъчена хартия. Напълниха дупката с вода, нагряха едно парче ненужно желязо на огъня и го хвърлиха вътре, за да я затопли. После подредиха наоколо дъски и разпънаха една завеса.
— А-а, водата е чудесна.