Късното шоу

Стедман се обърна, сякаш едва сега разбираше, че Оливас е зад гърба му.

— Тя си тръгва, лейтенант — каза той. — Не се безпокой за нея.

— Не, ти влизай вътре — каза Оливас. — Трябва да поговоря с Балард.

Оливас изчака Стедман да се отдалечи към гаража. Балард го гледаше изпитателно, в очакване на словесна атака.

— Балард, имала ли си контакт с Частин вчера? — попита той.

— Не и след като му предадох свидетел сутринта след стрелбата — отговори тя. — Не и след това.

— Добре. В такъв случай трябва да си тръгваш. Не си добре дошла тук.

— Той ми беше партньор.

— Някога. Докато не го въвлече в лъжите си. Не си мисли, че сега ще можеш да заличиш стореното.

Балард разпери ръце и се огледа, сякаш питаше има ли кой да го чуе, както стоят на алеята към къщата.

— Кого лъжеш? Тук няма никого. Не ми казвай, че си си го повтарял толкова често, че вече сам си повярвал!

— Балард, ти…

— Двамата с теб знаем точно какво се случи. Показвал си неведнъж, че траекторията ми в отдела зависи от теб и че или ще ти бутна, или ще ме избуташ от отдела. Тогава, на коледното парти, опита да натикаш езика си в гърлото ми. Мислиш ли, че като ме лъжеш в очите, ще ме убедиш, че не се е случило?

Оливас като че ли се стресна от гнева в гласа й.

— Просто си тръгвай. Или ще наредя да те придружат.

— Ами Шелби?

— Какво Шелби?

— Оставил си я сама? Сега някой трябва непрекъснато да е при нея.

— Ти? Никакъв шанс!

— Бяхме близки. Бях партньор на мъжа й и тя ми се доверяваше, че няма да преспя с него. Мога да съм ви от полза с нея.

Оливас като че ли се замисли за момент.

— Можем и сами да се грижим за своите — отсече след миг. — Покажи някакво уважение, Балард. Покажи някаква почтеност. Имаш трийсет секунди, преди да извикам униформените да те изхвърлят от имота.

След което се обърна и тръгна към отворения гараж. Балард видя, че до вратата на гаража неколцина колеги наблюдават крадешком сблъсъка й с Оливас. Виждаше и колата без обозначения в дясната половина на гаража. Багажникът беше отворен и тя се зачуди дали за да го обработват, или за да скрият безжизненото тяло на седалката зад волана.

Частин беше предал партньорството им по най-лошия начин, по който би могъл. Подобна постъпка беше неприемлива и непростима, но Балард я разбираше, предвид амбициите на Частин. Въпреки всичко винаги бе смятала, че ще има някакво осъзнаване и че в края на краищата той ще направи каквото трябва, ще я подкрепи и ще каже на всички как е постъпил Оливас. Сега вече нямаше шанс за това. Имаше чувството, че е загубила както Частин, така и себе си.

Обърна се и тръгна към улицата. Мина покрай приближаващ черен джип, — знаеше, че в него е шефът на полицията. Когато стигна до колата си, очите й бяха пълни със сълзи.