Тъмен завет [bg]

Устата на Лиза увисна. Затвори се. По лицето ѝ пробяга страх.

Лиъм и Руби трябваше да ме посрещнат. Протоколът за сигурност не можеше да се е променил чак толкова.

Нещо не е наред. Разиграваше се и нещо друго.

Приянка се показа иззад мен с изопнати рамене.

— Ще имаме ли неприятности?

Роман застана от съседната ми страна. Ако бяха други хора, щях да реша, че ми предлагат подкрепление, а не както в случая барикада, за да не им се изплъзна.

Никой не каза нито дума повече и в настъпилата тишина чухме изпращяване на клон. В следващия миг някой изрева:

— Пусни го!

Шест фигури със скрити зад черни скиорски маски лица и всевъзможни пушки и пистолети в ръце изникнаха от гората зад нас. За да се сливат с мрака, бяха облечени в тъмни ризи и панталони, и въпреки че екипировката им не беше военна, определено вършеше работа за нощна засада. Докато ние гледахме как Лиза плава бавно по езерото към нас, те ни бяха обсадили в гръб.

Единият от тях, висок тийнейджър, пристъпи напред и сложи пръст на спусъка на пушката си, повтаряйки по-умерено този път:

— Пусни го.

Роман извади пистолета си, преди да успея да погледна назад. Онази ужасяваща, безизразна маска се бе върнала на лицето му, а очите му пълзяха преценяващо от заплаха на заплаха.

Може да ги застреля всичките. Прозрението ме прободе като нож в корема. Роман не обичаше да поема рискове. Щом игнорираше заповедта, значи, беше уверен в победата си.

Пресегнах се и сложих ръка върху дулото на пистолета му. Той надникна към мен с ледено изражение. Свалих бавно оръжието, а Роман преглътна сухо.

Накрая спусна предпазителя и хвърли пистолета на младия мъж пред нас Не ми хареса погледът, който стрелна на Приянка, нито посланието, скрито в него. Поставих ръце зад тила си и коленичих на земята.

— За да няма изненади — казах, — предупреждавам, че съм въоръжена.

Проверете ги за други оръжия.

Лиза кимна на едно маскирано момиче и то излезе да ме претърси. Като приключи, ме изрита в гърба и аз се опрях на длани, преди да забия лице в калта.

— Да не си я докоснала отново — предупреди я Роман.

За моя изненада пистолетът се оказа единственото му оръжие. От джобовете на Приянка извадиха само двата телефона. Лиза ме хвана да ги гледам и побърза да ги пъхне в джоба на памучния си суитшърт.

Разделете ни — примолих ѝ се наум. — Измъкнете ме от тях поне колкото да разбера какво се случва. Разделете ни. Не ги водете в къщата.

— Мога да обясня — подхванах.

Момчето ме сграбчи за ръката и ме вдигна на крака.

— О, ще обясниш, и още как.

Приянка пристъпи заплашително напред, без да обръща внимание на пистолетите, насочени към нея.