Невидимия [bg]

— Там! — изкрещя Амелия Сакс.

Двамата с Бел се затичаха към гъстите храсти на брега на Хъдсън. До изгнилия кей стоеше някакъв мъж. Районът беше обрасъл, покрит с отпадъци и вонеше на застояла вода.

Мъжът носеше памучни панталони и бяла риза и държеше единия край на въжето, закачено на нисък, ръждясал кран. Другият край беше потопен във водата.

— Хей, ти! — изкрещя Бел.

Косата му беше кестенява, но дрехите бяха различни. И нямаше брада. Веждите му не изглеждаха толкова рунтави. Сакс не можеше да види дали пръстите на лявата му ръка са сраснали.

Всъщност какво значение имаше?

Фокусника можеше да е мъж, можеше да е жена.

Фокусника можеше да е невидим.

Когато се приближиха, той ги погледна с видимо облекчение.

— Насам! — изкрещя. — Помогнете ми! Насам! Във водата има жена!

Бел и Сакс оставиха Кара на пътеката и се втурнаха през храстите към застоялата локва.

— Не му се доверявай — извика Сакс на Бел.

— Разбрах, Амелия.

Мъжът задърпа по-силно въжето. От водата се показаха крака с тъмни панталони, после тялото на безжизнена жена. Беше увита с вериги. „О, горката! — помисли си Сакс. — Потопил я е надолу с главата! Дано е жива.“

Бързо се приближиха, Бел вече викаше подкрепления и линейка по радиостанцията. Няколко души бяха спрели на надлеза и ги наблюдаваха разтревожено.

— Помогнете ми! Не мога да я изтегля сам! — извика задъхано мъжът. — Онзи човек я беше вързал и я потопи във водата. Опита се да я убие!

Сакс извади пистолета си и го насочи към мъжа.

— Хей, какво правите? — попита уплашено той. — Аз я спасих! — Кимна към мобилния телефон на колана си. — Аз повиках полицията.

Тя още не виждаше лявата му ръка; беше скрита под дясната.

— Не пускайте въжето, господине — нареди тя. — Дръжте ръцете си така, че да ги виждам.

— Не съм направил нищо!

Той изхриптя. Може би не от усилие, а от астма.

Като се стараеше да не пречи на видимостта на Сакс, Бел хвана крана и го завъртя към тинестия бряг. Достигна жената и я придърпа към себе си; мъжът отпусна постепенно въжето, докато полицаят я остави да легне на земята. Тя беше напълно неподвижна. Детективът свали тиксото от устата ѝ, откачи веригите и се зае да ѝ прави изкуствено дишане.

Сакс извика към десетината души, събрали се наоколо:

— Стойте настрана. Има ли сред вас лекар?

Никой не се обади. Тя погледна жертвата и забеляза, че помръдва… Да! Бяха дошли навреме. Сетне се огледа и видя парче блестящ тъмносин плат. Забеляза ципа и част от ръкав. Можеше да е анцугът му.