Конан Разбойника [bg]

Конан разучи тунелите около гробницата на Ебнезъб и започна да ги нанася на карта. Стана ясно, че в тези райони движението е по-малко, може би защото тук проходите бяха завършени, гробниците — свързани, богатството — изнесено и повече от саркофазите — опразнени.

Ако, както твърдеше Отсгар, създанията бяха разбойници на Хорасп, които ограбват стари гробници, за да обзаведат новите или за да напълнят джоба на съветника, то тогава очевидно усилията им се бяха преместили към по-обширната и не толкова богата част, която се простираше в основата на хълма. Шумовете като че ли идваха оттам, а натам отиваха тайнствените нови попълнения.

По въпроса за способността им да се движат безпогрешно в тъмнината Азрафел обясняваше:

— Хорасп ги е ослепил, за да привикнат към тъмнината. Чувал съм, че когато човек изгуби зрението си, другите му сетива се изострят, за да преодолеят недъга. Подобно нещо не е изключено за този стигийски злодей.

Колкото до раздвижването на мумиите, пиратите нямаха подобни случаи и Конан не отвори повече дума за преживяното в нишата. Не искаше да плаши помощниците си и да ги притеснява с още една опасност. Така или иначе повечето гробници наоколо бяха празни.

Така бандитите запълваха времето — дебнеха из гробниците нощем и спяха или се забавляваха през дневната горещина.

Конан и Отсгар станаха раздразнителни и непрекъснато се следяха и се караха за Зафрити. Танцьорката нямаше нищо против вниманието им. Дори ги провокираше с внезапни прояви на чувства ту към единия, ту към другия. Третата пионка в играта беше Азрафел, макар че след появата на Конан, ролята на младежа се сведе само до погледи отдалече.

През цялото време Зафрити продължаваше да танцува вечер и смело се включваше в нощните походи на бандата. Исайаб разпитваше гостите на странноприемницата за новини относно здравето на царя и строежа на голямата гробница. Новините бяха обещаващи за заговорниците — здравето на Ебнезъб се влошавало и съответно работата по гробницата се ускорила. Друг повод за бързането били неотложните задачи на съветника Хорасп на север. Емисарите от Ерук се бяха върнали у дома, достатъчно повлияни от предсказанията на пророка — всички, с изключение на един, военния пратеник, който бе умрял от внезапна болест по пътя. Това било божието наказание за хулите му към предсказанията на Хорасп, твърдеше мълвата.

Когато попита за помощника на пророка — Нефрен, Конан с притеснение не чу нищо за негово скорошно нараняване. Дори го хвалеха, че бил открил заговор, който целял да срути голямата гробница, като се подкопаят основите й на възлови места.

Из града се носеха слухове, че саботьорът, навярно стигийски шпионин, бил нападнат от Нефрен и накрая изчезнал в една от прокопаните от него дупки, дълбоко под сградата. Имаше и слухове, че в случая е замесен командващ на дворцовата стража и други високопоставени лица в двореца. Съветникът обещал на царя да направи проучване.