Оръжейните майстори [bg]

Хедрок така и не разбра кога се извърши трансформацията и нямаше представа дали стана изведнъж, или на етапи. Но след малко осъзна, че вече не е в оръжейния магазин. Този факт не беше чак толкова съществен. Мислите му продължаваха да бъдат ангажирани с Джил Нийлан и чудото, в което бе станал неволен участник. По някакъв неведом начин пленилите го всесилни същества бяха усилили почти изчезналата връзка между двамата братя и така бяха направили възможен мигновения обмен на мисли и сетивни възприятия през бездната на разделящите ги светлинни години.

А той, някак между другото, се бе оказал въвлечен в този фантастичен експеримент.

Странно колко тъмно бе станало около него. След като не се намираше вече в оръжейния магазин, логиката подсказваше, че следва да бъде в „града“ или най-малкото някъде на кораба на чуждоземните същества. Хедрок се надигна и благодарение на това си действие установи, че беше лежал по лице. Когато помръдна, осъзна, че ръцете и краката му са оплетени в някакви въжета. Наложи се да се хване здраво за тях, за да запази равновесие. След малко стоеше изправен в непрогледната тъмнина и се олюляваше.

Беше си наложил да запази присъствие на духа и с всички сили се бе старал да открие логично и рационално обяснение на всичко, което се случваше. Но сега го обхвана неочаквана паника — почувства я като физически удар. Вместо на под, стоеше върху преплетени въжета, сякаш се намираше високо над палубата на някой от едновремешните земни кораби, които бяха кръстосвали моретата. Или може би по-скоро се чувстваше оплетен в гигантска паяжина. Беше толкова объркан, че мислите му спряха бесния си ход. По гръбнака му се спусна студена вълна. Паяжина?…

В пространството се зароди слабо синкаво сияние и той видя, че градът беше изчезнал. На негово място се бе появил призрачен тъмносин свят и паяжини, стотици километра паяжини. Те се издигаха към невидимия таван и се губеха в тъмнината. Простираха се във всички посоки, сливаха се с мрака и приличаха на същества от невъзможен свят. И за щастие не изглеждаха живи…