Написано с кръв [bg]

— Нещо да знаете за сбирката, на която е присъствал в Мидсъмър Уърти? — Тя не отговори. Само се взря в Барнаби, сякаш той бавно изчезваше пред очите й. — Говорил ли е с вас за това въобще?

— Не. — Нова порция лед издрънча в чашата й, удавен в „Бийфийтърс“ със загатнат лимонов сок. Гъл-гъл-гъл.

— Не е настъпил, нали?

— Моля?

— Снощи.

— Какво?

— Краят на света.

— Не.

— Имала съм късмет, значи.

— Някаква представа къде можем да намерим съпруга ви? — попита Трой. Тя сякаш изобщо не разбра въпроса. Разочарованието му прерасна в раздразнение — никога не се беше отличавал с голямо търпение. — Къде отиде? — опрости въпроса той с ненужно висок тон.

— Във Финландия.

— Финландия ли?

— Да дава автографи.

— За колко време?

— Питайте така наречената секретарка. Подскачащата Барбара. Те са неразделни.

— Знаете ли в колко часа замина?

— По-добре говорете със Ставрос. Той движи всичко. Топли закуски, чисти дрехи, отлична поддръжка на басейна. Жалко, че е такова скапано нищожество.

Тя им обърна гръб. Барнаби й благодари, завъртя се кръгом (первайки алената главичка на някакво растение) и се отдалечи.

— Нищо чудно, че се е чупил — отбеляза Трой, последвал шефа си, за да търсят иконома. Сержантът нямаше желание да си губи времето с невротични жени. А честно казано, нямаше желание да си губи времето и с невротични мъже. Харесваше хората, които се държат просто и ясно, както смяташе, че се държи самият той.

— И що за глупава шега? — Имаше предвид даването на автографи. — Странен начин да се укриваш. Доста шумен, искам да кажа.

— Е, поне е отишъл в страна, откъдето можем да го екстрадираме. — Пот се лееше по лицето на Барнаби. Дрехите му лепнеха за тялото. — Боже, колко се радвам, че се махаме от това тресавище.

Намериха иконома в кухнята — смайващо изчерпателна изложба на необикновено и изобретателно оборудване и обзавеждане, чак да не повярва човек, че това място съществува само заради приготвянето на едната храна. Ставрос седеше на маса от неръждаема стомана и четеше „Тахитромос“.

— Господин Ставрос? — привлече вниманието му Трой.

— Ставро.

— Моля?

— Казвам се Ставрос Ставро.

— О. Добре. И така, господин Ставро, бихме искали да поговорим с вас.

— Всичките ми документи са наред. — Гъркът бързо скочи на крака и затвори списанието. — Виза, паспорт, всичко, за шест месеца. Покажа ви… — Тръгна да излиза, притеснен.

— Не сме тук за това — успокои го Барнаби. — Искаме да ви зададем само няколко въпроса за господин Дженингс. Например бяхте ли тук снощи, когато се прибра?

— Винаги стоя буден, докато се приберат. Портата се отваря отвътре.

— И в колко часа си дойде господин Дженингс?

— Към един.

— А в какво настроение беше според вас? — Ставрос го погледна с недоумение. — Радостен? Тъжен?