Грегор Горноземеца [bg]

— Гнус — каза Бутс, когато капка течност пльосна върху каската на Грегор. — Гнусно.

— Да, гнус, гнус, гнусно — съгласи се Грегор. Надяваше се, че тунелът не е дълъг; човек можеше за нула време да се побърка тук вътре. Обърна се назад да види как е Лукса. Не изглеждаше доволна, но се справяше.

— Какво значи това „гнусно”? — попита го тя.

— Хм… гнусно, отблъскващо, отвратително, гадно… противно — каза Грегор.

— Да, това описва добре земята на плъховете — каза Лукса с презрително сумтене.

— Хей, Лукса — продължи той. — Защо се изненада от появата на Рипред? Искам да кажа, аз не знам добре Пророчеството, но ти го знаеш. Не очакваше ли плъх?

— Не. Мислех си, че „един гризач редом” означава, че някой плъх ще ни шпионира, може би дори ще ни преследва. Никога не съм си представяла, че ще участва в мисията — каза тя.

— Викус каза, че можем да му имаме доверие — отбеляза Грегор.

— Викус казва много неща — рече Лукса. Звучеше толкова ядосана, че Грегор реши да не продължава този разговор.

Известно време вървяха в мълчание. От тавана капеше вода и Грегор се сети, че Бутс е мокра. Опита се да ѝ сложи каската си, но тя все падаше. Накрая той изрови няколко пелени и ги върза на главата на Бутс. Само това им трябваше сега — тя да вземе да настине.

След няколко унили и мрачни часа всички бяха подгизнали и нещастни. Рипред ги въведе в малка пещера. Вонливата вода се стичаше надолу по стените ѝ като дъжд. Прилепите бяха толкова схванати, че Лукса и Хенри трябваше да ги свалят от хлебарките и да им помогнат да изпънат криле.

Рипред повдигна нос във въздуха и енергично подуши.

— Ето. Това много помогна да прикриете миризмата си — каза той със задоволство.

— Искаш да кажеш, че ни преведе по този път само за да може всички да замиришем на развалени яйца? — каза Грегор.

— Нужно беше. От цялата компания се носеше крайно отблъскваща миризма — каза Рипред.

Грегор беше прекалено изтощен, за да спори. Двамата с Лукса отвориха пакетите и раздадоха по малко храна. На никого не му се приказваше. Рипред погълна обяда си на една хапка и застана пред входа на тунела.

Тъкмо привършваха, когато прилепите се напрегнаха.

— Предани — предупреди Аврора.

— Да, да, следват ни почти от началото на пътуването. Не мога да подуша колко са заради всичката тази вода. Чудя се какво ли искат. — Рипред махна с опашка към Лукса и Хенри и нареди: — Тривърха дъга, вие двамата.

Лукса и Хенри се спогледаха и не помръднаха.

— Тривърха дъга и сега не му е времето да оспорвате авторитета ми, мъници! — изръмжа Рипред, оголвайки ужасните си зъби. Хенри и Лукса неохотно заеха места от двете страни на Рипред, но няколко стъпки назад. Тримата оформиха малка дъга между останалите от групата и входа на тунела. Прилепите заеха позиции зад тях.

Грегор напрегна слух, но чуваше единствено падането на водата. Армия от паяци ли ги преследваше? Чувстваше се, както обикновено, невъоръжен и беззащитен. Този път нямаше дори кутийка коренова бира.