Еликсир в Ада [bg]

Вампирът доста бързо свикна, с новото си местонахождение. Естествено, искаше да излезе навън, но осъзнаваше, че минувачите моментално щяха да съобщят за него в местното Управление за наказанията.

Докато стоеше в мазето, вампирът не скучаеше. В крайна сметка мечтата му се сбъдна и той извади късмета да присъства лично по време на приготвянето на еликсира. На същия еликсир, който му даваше Свръзката със зеления мундир. Гледката го разтърси, тъй като той изобщо не очакваше, че съставът на еликсира ще се окаже толкова прост и в същото време толкова сложен. Онзи, който го бе измислил, наистина беше гений. Носфератусът отново почувства, че изпитва безгранично уважение към мъжа в черно. И се поколеба, преди да му зададе въпроса, който беше важен за него.

— Господине, а защо не изпратите по куриера имената на ВСИЧКИ кандидатури наведнъж?

Мъжът в черно повдигна ъгълчетата на устата си и това можеше да се възприеме като усмивка.

— Така много рискуваме, Хензел. Ако те успеят да разкрият плановете ни, моментално ще се продъним в тартарите. Да речем, че те заловят пълния списък с имената и успеят да го запазят в тайна. Тогава копоите просто ще сложат под охрана поредната кандидатура и ще спипат нашия Изпълнител както смок — зайче. По-добре е да посочваме целите една след друга.

Хензел направи поклон и замълча, още веднъж се възхити на невероятната мъдрост на господина. В началото, когато разбра кой стои начело на този заговор, сякаш го порази гръм. Приживе той не изпитваше кой знае колко добри чувства към представителите на неговата професия, но в този случай трябваше да признае, че всичко си имаше изключения. Страшно му се искаше да попита господина как е открил технологията за приготвянето на еликсира, но вампирът усещаше, че такова поведение можеше да изглежда досадно. Достатъчен бе дори фактът, че мъжът в черно пое сериозен риск, като му предостави убежище. И вместо да попита за това, той зададе въпрос по една друга тема, която също сериозно го тревожеше.

— Ще ми позволите ли да присъствам по време на вашия… контакт с куриера, господине?

На устните на собственика на мазето отново се плъзна едва забележима усмивка.

— Мисля, че куриерът няма да има нищо против това.

— Много сте добър. Благодаря ви.

— Няма защо. Но когато момчето го доведе, ще е по-добре пак да се скриеш на тайното място.

Хензел не възрази. Той също очакваше с нетърпение резултата, когато и седемте кандидатури ще бъдат принесени в жертва, и кръгът ще се затвори. Разбира се, беше трудно да се предскаже със стопроцентова сигурност какво щеше да последва след това. Но вампирът беше абсолютно убеден, че на него няма да му е по-зле.

Мъжът в черно повъртя още веднъж в ръцете си плоската кутийка със снимката и капсулите, в които се плискаше и пръскаше отблясъци гъстият еликсир. Изпълнителят го изразходваше по-бързо, отколкото очакваше, но недостиг на смъртоносната течност не се очертаваше. Както го информира Хензел, в скривалището на килъра имаше още най-малко две ампули. Еликсирът в тях не беше съвсем обикновен, а специален. Това беше „синята“ му версия, която притежаваше невероятен разрушителен ефект. Той го приготви нарочно за всеки случай, за да има възможност да се справи с важните персони в Града, но не беше сигурен, че съдържанието му ще подейства както трябва. Както и да е, дори да допуснеше, че Изпълнителят използва ампулите не по предназначението им, той винаги можеше да преразгледа списъка на кандидатурите.