Дяволски устройства [bg]

— Гаргара каза, че ни очакват неприятности. След като първите три охлюва изчезнаха, той каза: „Очакват ни неприятности“. Беше прав, нали? Само не знаеше колко скоро ще ни връхлетят. Смяташе, че ако разполага с Тенекиената книга, може да я даде на Зелена буря и в замяна да ги помоли за защита. Да ги накара да смажат всеки град, който се опита да ни докопа.

— Но защо им е Тенекиената книга на тях? — попита Боне.

— Кой знае? — отвърна Чичо и сви рамене. — Преди няколко лета изпратиха експедиция в търсене на останките от Анкъридж. Не намериха нищо, разбира се. Но Гаргара беше успял да вкара многокрака камера на борда и разбра какво се надяваха да открият.

— Тенекиената книга?

Чичо кимна.

— Онези от експедицията не бяха обикновени поданици на Зелена буря. Бяха специални агенти, които докладваха пряко на нея. Гаргара си помисли, че щом е готова да изпрати дирижабли, пълни с важни хора в другия край на света в разгара на войната, за да търси това нещо, значи го иска много силно. И си спомни, че е виждал нещо такова, докато обираше Анкъридж по онова време, само дето тогава не му се сторило интересно. — Старецът поклати глава. — Казах му, че планът му няма да сработи. Но той си беше такъв, младият Гаргара. Хрумнеше ли му нещо, нищо не можеше да го спре да изпълни идеята си и сега е мъртъв, а онзи зъл град открадна всичките ми момчета.

— Какво представлява? — попита Боне. — Тази Тенекиена книга, имам предвид? Какво я прави толкова ценна?

Чичо, който подсмърчаше жално, си издуха носа в кърпичка на точки и погледна завърналото се Изгубено момче.

— Не знам — отвърна той. — Така и не разбрахме. Гаргара разказваше историята, че в нея са плановете за някаква голяма древна подводница, която ще спаси всички ни, но смятам, че просто си измисляше. За какво ѝ е подводница на бедната ми Ана? Не. Предполагам, че е оръжие. Нещо голямо.

Старецът прибра кърпичката и се прозя.

— Така, момчето ми. Стига сме говорили за миналото. Трябва да мислим за бъдещето. Трябва да направим планове. Време е да започнем да строим наново. Ще се наложи да откраднем някои неща. За наш късмет ти се върна у дома заедно с „Ларва“, който ще ни свърши чудесна работа, това е сигурно. А аз все още разполагам със стария „Нагалфар“. Спомняш ли си добрия стар „Нагалфар“?

— Видях го в кошарата, когато пристигнахме — отвърна Боне и забеляза, че на Чичо му се доспива още повече. Помогна му да си легне и го зави с изтъркания юрган, като напъха края му под брадичката. — Поспи малко. Поспи и когато се събудиш, ще започнем.

Чичо му се усмихна и затвори очи. Топката с екраните висеше точно над възглавницата му и на катодната светлина от изображенията старческото му лице като че ли блестеше, приличаше на хартиена маска, осветена отвътре от мъждукащите светлини на сънищата му.