![Двойни игри [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/8/dvojni-igri-bg-download.jpg)
Двойни игри [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-179-7
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Двойни игри [bg]». Краткое содержание книги:
— Мисля, че нямаш никакви основания да подозираш Пю в тероризъм — решително тръсна глава Хол. — Имам неоспорими доказателства, че е палил лаборатории на конкуренцията, но просто не го виждам да изработва бомба от C-4, свързана с ключа на мъртвеца. Не, подобни технологии са чужди на Джубал. Той винаги е предпочитал бутилка бензин и запален парцал.
24
Първата поправка на Конституцията гласи, че църквата е независима от държавата, но паството винаги се вслушва в това, което проповядват свещениците, и гласува според него. По тази причина Махоуни също се вслушваше в думите на свещениците. Този път му се обади не някой друг, а самият кардинал Патрик Маки, който оглавяваше бостънската архиепископия.
Кардиналът искаше да обсъдят наскоро внесения в Камарата законопроект за здравното осигуряване. Католическата църква беше пуснала пипалата си в редица болници в района на Бостън, чиято печалба можеше да бъде засегната от новия закон. Затова Маки искаше председателят да бъде наясно с неговите виждания. Разбира се, в качеството си на духовно лице, кардиналът вярваше в безкористното лечение на болните и подпомагането на бедните, но това трябваше да става чрез частни дарения, а не за сметка на фондовете, финансиращи другите църковни начинания.
Махоуни благодари за обаждането и увери кардинала, че в близко бъдеще благопристойният град Бостън ще бъде посетен от човек на име Демарко. Кардиналът прекрасно разбра какво има предвид Махоуни и отвърна, че ще отслужи специална литургия за своя любим политик.
Махоуни набра номера на шефа на канцеларията си с намерението да обсъдят проблемите на Маки. Този човек — гениален комбинатор на име Пери Уолас, щеше да прецени дали могат да направят нещо за високопоставения духовник. А в случай че не направеха нищо — да представи нещата така, че вината да не е на Махоуни. Но още преди да натисне бутона за вътрешна връзка, Уолас цъфна в кабинета му.
Дебелаците се делят на два вида. Едните носят излишните си килограми с достойнство, превръщайки ги в допълнителен източник на авторитет, скрит под маската на енергичност. Такъв беше Махоуни. За разлика от него, Уолас беше представител на другата група: отпуснат дебелак с увиснало шкембе и подпухнало бледо лице.
— Сенатът прие законопроекта на Бродрик — съобщи той още преди Махоуни да успее да отвори уста.
— По дяволите! — изруга председателят.
— Осемнайсет от нашите са го подкрепили.
— Дявол да ги вземе!
Сега вече нямаше мърдане. Законопроектът влизаше в Камарата на представителите. Камарата на Махоуни.
25
— Момчета, знаете ли къде е Роли?
Демарко искаше да поговори с Роли Патерсън, полицая от охраната на Капитолия, който беше застрелял Мустафа Ахмед. Но той не беше на обичайното си място при металния детектор. Там бяха колегите му — чернокож и бял, които пазеха на входа. Никой от двамата не си направи труда да му отговори, тъй като бяха заети да зяпат задника на някаква жена, която току-що беше минала през рамката на детектора.
— Защо питаш? — обади се най-сетне белият. — Да не са решили да му дадат още някой медал?
На следващия ден след опита за атентат, който би превърнал Капитолия в куп руини, Роли беше награден с медал за проявена храброст. За добра служба или нещо подобно. Церемонията се проведе в пленарната зала, където лично Махоуни забоде медала на широките плещи на Роли. Стотината членове на Камарата, които си бяха направили труда да присъстват, станаха на крака и аплодираха героизма на Роли.
— Не — поклати глава Демарко. — Просто искам да поговоря с него.
— Хубаво, че искаш, ама кой си ти? — попита чернокожият.
— Оправям се с медиите — неопределено отвърна Демарко. — Търся отговор на въпрос, който ми поставиха репортерите. — После, изпреварвайки любопитството на охраната (не защото им пукаше, а просто за да убият малко време), той побърза да добави: — Тук ли е Роли, или го няма?
— Няма го — рече чернокожият. — Откакто видя сметката на онзи, е в отпуск. Предполагам, че след толкова позиране пред камерите са го заболели краката.
Белият се изсмя.
Въпреки че беше ликвидирал опасен терорист, Роли не беше успял да спечели уважението на колегите си.