Игрите на Палача [bg]

В крайна сметка зарязах всичките си сложни планове и чудесата на техниката и се спрях на един сценарий, който се възползваше от най-големия пропуск в метода им на охраняване — това, че в самата къща нямаше постове. Същевременно щеше да ми позволи да придобия собствен опит и да си отмъстя. Беше съвсем прост план и зависеше изцяло от разчета на времето.

Отначало мислех да направя така убийствата, че съмнението да падне върху ЦРУ или поддръжниците на Фидел, тъй като за всяка от версиите имаше достатъчно основания, но никой нямаше да повярва, освен ако не убиех и някой от постовете отвън. Щях да имам предимството, че действам отвътре — нещо, което те не очакваха, — но дори и в такъв случай за новак в бранша това си беше изпитание.

По метода на елиминирането, макар по едно време да обмислях варианта за мафията, която несъмнено не бе доволна от изчезването на Ровере, стигнах до мотив, коренящ се в природата на кубинците — темпераментни и импулсивни.

Дни наред упражнявах подписа на Вентура и тъй като рисувах добре, резултатите бяха задоволителни. Междувременно Вентура и майка ми работеха за мен, без да го съзнават. Вече се караха пред охраната и прислугата. Помежду им все по-често настъпваха периоди на ледено мълчание и двамата започнаха да пият много. Напрежението се засили още повече, когато стана ясно, че Батиста ще падне. Последователите му започнаха да бягат. Майка ми пред всички обвиняваше Вентура, че крои планове да я остави на отмъщението на фиделистите. Това бе добре за мен. Осигуряваше ми един правдоподобен мотив. Останалото бе въпрос на изчакване и на нерви.

Къщата бе голяма и на три етажа. Постовете бяха разположени до портата, край стените и входовете на самата сграда. Слугите бяха пет, но само двама живееха вътре. Стаите им бяха над гаража, откъдето през една врата се слизаше направо на първия етаж. Вратата бе тапицирана, за да изолира шумовете. Вероятността изстрелите да се чуят през нея беше малка, но аз исках да се подсигуря.

На машината на Вентура написах една бележка, подписах я със собствения му подпис и я адресирах до майка ми. После я прибрах в джоба си. Вече бях взел един малък автоматичен пистолет, който преди няколко години Вентура бе дал на майка ми. Проверих го и го сложих в другия си джоб.