Последната императрица [bg]

В Меркуриевата лаборатория се възцари дълбока тишина. Четиримата стояха мълчаливо, загледани в транспортната капсула и обмислящи казаното току-що от Уилсън.

— Къде ще се материализирам, когато пристигна в Китай? — попита накрая Рандъл.

— Ще пристигнеш в Пекин — отвърна Уилсън. — В Забранения град. Точното място, на което се появиш, ще бъде и мястото, от което ще си тръгнеш.

— Имаме подробности за транспортен портал в Пекин — продължи Андре. — През следващите няколко дни ще направим симулации, които ще ви покажат как да действате.

Уилсън отново постави длан върху кристалната капсула и изведнъж сърцето му натежа. Безброй пъти след завръщането му се бе искало просто да влезе в машината на времето и да изчезне завинаги. Мечтите му го връщаха в 2012 г. при жената, която си мислеше, че обича, но времевите пътеки към нея бяха затворени завинаги, както му бяха казали. Имаше и безброй системи за сигурност, които денонощно пазеха достъпа до Меркуриевата лаборатория. Уилсън много добре знаеше, че Г. М. и Джаспър са ужасно параноични и се страхуват, че порталът може да се използва за подриване на сигурността на „Ентърпрайз Корпорейшън“. И бяха съвсем прави да го мислят. Тъканта на вселената беше загадка за всички и винаги щеше да си остане такава. „Времето“ със сигурност съществуваше в нелинейно измерение. Миналото можеше да въздейства на бъдещето, но и бъдещето можеше да въздейства на миналото — чрез портала. А каква точно беше ролята на съдбата в този комплекс от събития, беше още по-неясно.

— Откъде мога да знам дали постъпвам правилно? — внезапно попита Рандъл. — Ще трябва да вземам прекалено много решения без напътствия и последиците може да се окажат ужасни, ако сгреша.

Уилсън прокара пръсти през косата си. Преди собственото му прехвърляне той се бе чувствал по абсолютно същия начин.

— Мнозина споделят теорията, че всичко в живота е случайно — каза той. — Според мен тази теория е неправилна. Всичко се случва неслучайно. За един Надзирател няма грешки. Каквото и да направиш в миналото, ще бъде правилно и отвъд всяка критика, стига да се придържаш към точките на мисията.

— Точките на мисията са най-важното нещо — потвърди професор Оутър.

— Но каква ценностна система трябва да прилагам? — малко смутено попита Рандъл. — Китайците имат много различни ценности в сравнение с нас тук, в Америка. Да не говорим, че става въпрос за ценности отпреди двеста години. Ами ако действията ми противоречат на онова, което аз смятам за правилно?

— Във вселената има последователен ред — отвърна Уилсън. — И смятам, че този ред ще бъде запазен, каквото и да направиш. Някои неща ще се случат, независимо от действията ти. Ако на някого му е писано да умре, той ще умре. Ако на една армия й е писано да излезе победител, тя ще бъде победител. Затова, Рандъл, ти можеш да правиш единствено онова, което ти позволява вселената.