Кръстосан огън [bg]

Всеки от четирите куршума бе прибран в отделна торбичка върху дълга сгъваема маса. Три от тях бяха в сравнително добро състояние; четвъртият беше смачкан до неузнаваемост по очевидни причини.

— Е, със сигурност са от пушка — веднага заключи Джъргър. — Но тези не са били изстреляни от М-110 като предишните.

Тя взе щипка от масата, избра един от запазените куршуми и го измъкна от торбичката му. После извади от джоба си лупа и огледа основата му.

— Да, така и предположих, 388 — каза. — А виждаш ли тази буква L, гравирана тук? Това показва, че е оригинален „Лапуа Магнум“. Те са специално разработени точно за дългобойна стрелба.

— Можеш ли да прецениш, съдейки по куршумите, какъв модел пушка е използвана? — попитах.

Тя сви рамене.

— Зависи. Ще ги огледам подробно, когато се върна в лабораторията, но предварително мога да ви кажа, че имат изключително здрави обшивки. Нарезите ще са минимални.

— А какви са първите ти впечатления? — попитах. — В момента наистина сме притиснати с времето.

Джъргър пое дълбоко въздух. Не мисля, че обичаше да прави предположения. В основата на цялата й работа стоеше прецизността.

— Ами… ако изключим техническа повреда, не знам какъв мотив би имал някой да се откаже от М-110 и да използва нещо друго. — Тя взе още една торбичка за улики и я огледа. — Не ме разбирай погрешно, това са дяволски добри муниции, но от гледна точка на дългобойната стрелба М-110 е „Ролс-Ройс“, а всичко останало е просто… ами, всичко останало.