Съпругата на губернатора [bg]

— Винс!

— Какво?

Кимнах към Мари Пери, която в този момент слизаше от колата с тъмни очила.

Винс изруга под носа си и отиде да я посрещне на площадката на стълбището.

— Госпожо Пери…

— Казаха ми, че са открили трупа на съпруга ми.

— Да, но е най-добре да го идентифицирате в моргата.

— Вече разговарях с началника ви. Казах му, че или ще ме информира къде е трупът на съпруга ми, или още днес следобед ще свикам пресконференция. Сега смятате ли да ми създавате проблеми?

Родригес ме изгледа, сякаш аз бях виновен за всичко, и се дръпна встрани. Мари тръгна по терасата и се насочи право към стая № 235. Кели Спенсър сякаш само нея бе чакала. Тя я хвана за ръцете и двете пристъпиха заедно към леглото. Спенсър й прошепна нещо. Без да бърза, Мари се наведе напред, за да хвърли последен поглед на съпруга си. Когато прецени, че й е достатъчно, се обърна към Спенсър, чиито очи вече не се смееха.

— Това е моят съпруг.

Тримата бяхме застанали на паркинга на мотел „Амбасадор“. Мари пушеше цигара. Утринната светлина не беше благосклонна към лицето й — на нея то изглеждаше като това на съпруга й горе в стаята.

— Какво ви е на ръката, господин Кели?

— Порязах се. Съжалявам за Рей.

Очите й проблеснаха за миг, после отново станаха безжизнени.

— Казах ви, че е мъртъв.

— А откъде знаехте?

— Не знаех. Усещах го.

— Предполага се, че Рей е починал от естествена смърт — каза Родригес. — Може би от рак.

В отговор тя само повдигна рамене.

— Съдебната лекарка ми обясни всичко.

— В добро здраве ли беше съпругът ви, когато го видяхте за последно? — попита Родригес.

— Това беше преди две години, но да, Рей беше в отлично здраве. — Тя посочи с горящия край на цигарата си към сградата. — Как се е озовал тук?

— Добър въпрос, госпожо. Като изключим дрехите му, не открихме никакви негови лични вещи в стаята, а от рецепцията казват, че не е регистриран като гост.

— Нищо не разбирам.

— Някой е проникнал с взлом в стаята, най-вероятно снощи, и е оставил вътре трупа. След това са сигнализирали в полицията за местонахождението му.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Освен това съдебната лекарка смята, че той е мъртъв от доста време. Температурата на тялото сочи, че може би е съхраняван някъде в хладилна камера.

Родригес наблюдаваше внимателно Мари, сякаш я предизвикваше да изплюе камъчето. Тя поглеждаше ту него, ту мен.

— Обяснение ли очаквате?

— Рей е починал от естествена смърт, госпожо Пери, но не е бил сам. Някой очевидно е местил трупа и вероятно е имал сериозна причина да го направи.

— Съжалявам, че не мога да ви бъда от полза. Свободна ли съм да си тръгна?

— Как най-лесно можем да се свържем с вас, ако имаме други въпроси?

— Утре имам уговорена среща. Иначе съм на мобилния си телефон. Допускам, че знаете номера.

Родригес кимна.

Тя пусна угарката си на земята и я стъпка с крак.

— Между другото, медиите…