Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
Жером Клоар изхвърча от заседателната зала като ураган, а Филип подтичваше след него.
— Още тази нощ заминаваме за Англия! Момчето ще изчезне, а Клуе може, ако иска да се обеси.
— Не мисля, че това е най-умното решение — възпротиви се Филип.
— Аз пък не ти искам мнението — изрева Жером. — Стой си тук! Като си толкова принципен, по-добре не идвай.
— Вече не е въпрос само на пари. Не си струва да се жертва нечий живот.
— Става въпрос за страшно много пари. — С Жером не можеше да се спори, когато освирепееше. — Момчето изчезва. А ако се спомине в някое сиропиталище, още по-добре.
— Попечителството е най-умното, което можем да сторим за момента — изрече с известно облекчение Филип. Огромен брой нежелани и незаконни деца обитаваха сиропиталищата, отхвърлени от едно общество, което считаше незаконнородеността за нещо по-срамно от това безжалостно да ги оставиш на произвола на съдбата. — А майката? Дюра е на нейна страна.
— За нея ще се погрижат Гросвенърови! Не ме интересува как. Момчето е единствен наследник. Той е наш проблем.
След два дни, същата сутрин, когато Паша отплава от Марсилия за гръцкото пристанище Навпилия, Орди отвори вратата и се изправи пред група мъже. Хари Гросвенър с мрачно изражение, селският пристав и двама по-възрастни, единият — висок и заплашителен, а другият — дребен и пухкав, упорито избягващ погледа й.
— Кажи на господарката си, че сме дошли да я видим — изрече извинително приставът.
— Веднага! — нареди Хари Гросвенър.
— Имам заповед, мисис Орди — измърмори, приставът и показа на икономката някакъв документ. — От съдия Бенсън е. — Лицето му се изчерви от неудобство. — По-добре намерете лейди Гросвенър.
Сърцето на мисис Орди се сви и тя отстъпи назад. Съдия Бенсън бе известен с жестокостта си. Миналата година бе пратил двама бракониери на бесилото, въпреки че мъжете го бяха сторили, за да спасят семействата си от гладна смърт. Насърчаваше и хайките сред дребните земевладелци, въпреки че ропотът и възраженията срещу тази саморазправа се радваха на все повече симпатия в Парламента.
Орди остави мъжете в приемната и побърза да предупреди Трикси. Тя и Крис тъкмо четяха книжка.
— Лорд Гросвенър е. Този път с Арчи. Аз ще почета на Крис, докато вие говорите с тях. — Изразът на лицето й издаваше страха й.
— Само те двамата ли са? — попита хладнокръвно Трикси.
— Четирима са. Жалко, че мистър Дюра си отиде.
— Той не може да стои тук и да ме пази от всеки неканен гост в живота ми — изрече небрежно Трикси, защото не желаеше да плаши детето. Връщам се след малко, Крис. Покажи на Орди колко хубаво можеш да четеш тези рицарски истории.
— Дуелирали са се още дванайсетгодишни, Орди — изрече малкият със страхопочитание. — И виж какви огромни мечове са имали! Можеш да ги вдигнеш само с две ръце!
Поуспокоена, че Крис не забеляза тревогата на икономката, Трикси ги остави в детската стая и след като хиляда пъти си повтори мислено, че трябва да се държи смело и достойно, изправи рамене, притвори очи и слезе по стълбите, за да се срещне с четиримата мъже в приемната.
— Дошли сме за момчето — каза Хари Гросвенър. Погледът му бе безжалостен.
Трикси се закова на стълбите и сграбчи парапета така, че пръстите й побеляха.
— Той е мое дете. Не можете да ми го вземете. — Сърцето й щеше да изхвръкне.
— Клоарови са дошли, за да го припознаят — прехвърли триумфиращ отговорността Хари.
— Имам адвокат. Не можете да го направите. Ще ви съдя.
— Заповедта е подписана от съдия Бенсън. Доведи ни момчето — нареди ехидно Хари, — или сами ще си го вземем.
За миг й се стори, че ще припадне. Как бе възможно законът да е толкова жесток?
— Той е само на четири годинки!
— Доведи го.
Гласът му бе толкова студен, че Трикси изпадна в шок, което вля свеж адреналин във вените й. Съзнанието й превключи на бързи обороти и започна да прехвърля възможните варианти.
— Как ще го отведете от собствения му дом? Не вярвам, че е възможно?
— Кажи й Прайн — изкомандва Хари Гросвенър.
— Много извинявайте, ма’ам, но съм дошъл да се погрижа заповедите на съдията да се изпълнят.
Завладя я такъв ужас, че се наложи да поеме дълбоко въздух няколко пъти, преди да успее да проговори.
— Къде ще го водите, Арчи?
— До Дувър, ма’ам, на парахода за Франция.