Игрите на Вор
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Игрите на Вор». Краткое содержание книги:
На най-младия член на влиятелната фамилия Вор предстои тежка служба, в която трябва да докаже себе си.
„Наистина трябваше.“
— Комодор Джесек вече на е командващ. Имаше финансова реорганизация и преструктуриране на командването преди около година, благодарение на капитаните-собственици и адмирал Озер. Начело с адмирал Озер.
— Къде е Джесек?
— Беше понижен във флотски инженер.
Смущаващо, но Майлс можа да си го представи.
— Това не е непременно лошо. Джесек никога не е бил така енергичен, като, да кажем, Тънг. Ами Тънг?
— Той пък беше понижен от началник-щаб до офицер от личния състав. Една нищожна длъжност.
— Това си е… прахосничество.
— Озер не се доверява на Тънг. А и Тънг не обича Озер. От една година Озер все се опитва да го изтласка, но той се държи, въпреки унижението от… хм. Не е лесно човек да се отърве от него. Озер не може да си позволи, засега, да отстрани всеки десети. А и твърде много хора на ключови позиции са предани на Тънг.
Майлс повдигна вежди.
— Включително и ти?
Кодак отвърна сдържано.
— Свърших някои работи за него. Давах си сметка, че е по-висш офицер.
— Аз също.
Кодак кимна кратко.
— Сър, работата е там, че… човекът, който беше с мен в закусвалнята, ми е старши тук. И е от хората на Озер. Не мога да измисля никакъв друг начин да го накарам да не докладва за случайната ни среща, освен да го убия.
— Нямам желание да предизвиквам гражданска война в собствената си командна структура — каза Майлс кротко. „Засега.“ — Мисля, че по-важното е да не заподозре, че си говорил с мен насаме. Остави го да докладва. И преди съм постигал споразумения с адмирал Озер, които са били от полза и за двама ни.
— Не съм сигурен, че Озер мисли така, сър. Според мен той смята, че е бил прецакан.
Майлс се прокашля и се опита смехът му да прозвучи искрено.
— Ето какво. Аз удвоих флотилията по време на войната Тау Верд. Даже като трети офицер, той се оказа начело на повече, отколкото беше имал преди това — един скромен резен от големия пай.
— Но страната, с която от самото начало ни бяхте свързали, загуби.
— Не е така. И двете страни спечелиха от примирието, което наложихме. Резултатът — победа срещу победа, като изключим малко позагубен престиж. Какво, Озер не може ли да почувства, че е победил, ако някой друг не е загубил?
Кодак изглеждаше строг.
— Може би случаят е точно такъв, сър. Чувал съм го да казва, че всичко е било блъф. Според него никога не сте били адмирал, нито какъвто и да било офицер. Ако Тънг не играел двойна игра, той щял да ви прати по дяволите с ритници по задника. — Кодак се взираше в Майлс. — Какъв бяхте наистина?
Майлс отвърна с блага усмивка.
— Аз бях победителят. Спомняте ли си?
Кодак изсумтя полуразвеселен.
— Ъхъ.
— Не се оставяйте ревизионистичната история на Озер да замъгли съзнанието ви. Та вие бяхте там.
Кодак унило поклати глава.
— Вие всъщност не сте имали нужда от моето предупреждение, нали? — Той се размърда и се изправи.
— Не приемайте нищо безусловно. И, ъ-ъ… грижи се за себе си. Което значи пази си задника. Ще се сетя за теб, след време.
— Сър — Кодак кимна. Овъролт, който чакаше в коридора, заел стойката на имперски гвардеец, го съпроводи строго до люка.
Майлс седеше в каюткомпанията, гризеше ръба на чашата за кафе и размишляваше върху някои удивителни аналогии между преструктурирането на командването в една флотилия от независими наемници и междуособните войни на бариарската класа Вор. Можеше ли да се мисли за наемниците като за един макет, опростена или лабораторна версия на реалното? „Озер трябва да се е навъртал наоколо по време на Вордарианското претендентство и да е видял как действат големите момчета.“ Все пак, най-добре щеше да е Майлс да не подценява потенциалните опасности на ситуацията. Неговата смърт в един миниатюрен конфликт щеше да е точно толкова безусловна, колкото и в голям.
По дяволите! Каква смърт? Какво общо имаше той с Дендарии или с Озерани в края на краищата? Озер е бил прав, наистина беше блъф и единственото чудно нещо бе, колко ли му е трябвало да си отвори очите за този факт. Майлс не виждаше никаква належаща нужда да се забърква отново с Дендарии. Всъщност той можеше чудесно да се измъкне от едно опасно политическо затруднение. Нека Озер ги задържи, те и без това са били първо негови.
„Имам трима верпоподаници в тази флотилия. Моята собствена държава.“
Колко лесно бе успял да се вмъкне отново в ролята на Нейсмит…
Във всеки случай решението да се задейства Нейсмит щеше да бъде не на Майлс, а на капитан Унгари.