Изгубената Динотопия
- Автор: Фостър Алън Дийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубената Динотопия». Краткое содержание книги:
Историята за смелостта и сътрудничеството между големи и малки създания е изпълнена с много напрежение и ще достави наслада на читателите от всички възрасти. Романите за Динотопия вече се смятат за класика в жанра и са добили огромна популярност.
Създателят на това магическо място се нарича Джеймз Гърни. Той е измислил и най-популярните герои, населяващи Динотопия. Но самият Гърни предпочита друг да развие и популяризира идеите му. Затова се обръща към всепризнатия майстор на фантастични романи и сценарии Алън Дийн Фостър. Когато Фостър написва романа „Изгубената Динотопия“, критиката и читателите изпадат във възторг. Сравняват го с Жул Верн, Толкин, Хърбърт Уелс. Приключенията на героите от фантастичната страна стават любими за децата от над 30 страни. Милиони екземпляри се продават и четат на 18 езика, а филмовата компания „Холмарк“ се заема да създаде шестчасов сериал.
„Изгубената Динотопия“ е първото докосване на българските читатели до този измислен, но прекрасен свят. Приключенията ще ни държат в напрежение още от първите страници. А когато затворим кориците, може би ще повярваме, че Динотопия все някъде съществува.
По челото на тържествуващия Блакстрап се стичаше пот, но не му липсваха сили да прегърне помощника си през раменете.
— Какво мислиш за най-новата ни придобивка, Смигинс? Виж му само зъбите. Ха, обзалагам се, че някои са дълги по пет сантиметра.
— Чудесен екземпляр, капитане. — Смигинс дишаше учестено, задъхан от кратката схватка. — Ей, Андреас, провери дали въжетата около челюстите са здраво вързани.
— Да, господин Смигинс — долетя бодрият вик. — Здраво сме ги стегнали, не се притеснявайте.
Опасността бе преминала — плячката бе здраво вързана — и мъжете се поотпуснаха. Подхвърляха си шеги и с любопитство оглеждаха новия пленник. Обсъждаха каква ли е стойността му.
Отдадени на забавлението си, пропуснаха да забележат, че другите им пленници буквално трепереха от страх. Очите на четиримата струтиомимуси, притиснали се плътно един към друг, издаваха див ужас.
— Как ще храним съществото, капитане? — попита някой.
— Ще го завържем още по-здраво — отвърна Блакстрап без никакво колебание, — и ще освободим само челюстите. Или ще яде, или ще умре от глад. Тепърва ми предстои да срещна човек или звяр, който би отказал да яде, ако е достатъчно гладен. Хванахме дявола за опашката, това направихме. Хайде, поздравете се като извикате три пъти „Ура!“, момчета.
Както обикновено помощник-капитанът охлади всеобщия ентусиазъм. Блакстрап изсумтя:
— Какво си увесил нос, човече? Винаги ли трябва да си като буреносен облак?
— Опитвам се да не съм, капитане, но не мога да спра да мисля.
— И какво бреме те налегна сега?
Смигинс огледа внимателно смълчаната, омотана във въжета нова плячка.
— Питах се дали този екземпляр е напълно пораснал представител на своя вид и ако не е — колко голям ще стане.
— По-голям от това ли? — Веждите на Блакстрап изразиха озадачение. — Какво те кара да смяташ, че ще стане по-голям?
Помощник-капитанът подхвана:
— Нали помниш гиганта, дето изненада лагера ни? Това същество е нищо в сравнение с него. Но погледни главата и краката му. Сравнени с тялото, те само подсказват, че още е малък и му предстои да порасне.
— Вече стана и специалист по израстването на динозаври! — Блакстрап не бе допуснал да го сплашат. — Е, нека порасне малко, това казвам аз. Дотогава ще направим подходяща клетка или ще го продадем. Нека новите му стопани се оправят. Ти по-скоро се замисли как ще похарчиш златото, което това същество ще ти донесе. Ако имаш затруднения по въпроса, много моряци ще проявят готовност да поемат от дела на помощник-капитана.
Смигинс въздъхна.
— Просто ми хрумна, че още не е напълно израснал.
— Стига празни приказки. Звярът е достатъчно едър, за да подплаши дамите, следователно е достатъчно голям за нашите цели. — Направи знак на Мкузе. — Отведи го при другите.
Зулуто подбра неколцина от най-яките мъже сред екипажа и като им посочи кои въжета да хванат, организира преместването на новия пленник. Принуждаваха го да върви, а когато се налагаше, го влачеха към малката менажерия, където бяха другите им жертви. Скоро съществото се убеди колко безполезна е съпротивата му и се подчини.
С приближаването му четиримата струтиомимуси правеха и невъзможното да побягнат. Въжетата и пазачите обаче им попречиха. И все пак те гледаха да се държат по-далеч от новопристигналото същество. Макар и не човешки, достатъчно красноречивият език на телата им се разбираше недвусмислено.
— Вижте ги само! — Както винаги Блакстрап намираше откровения ужас на пленниците за страшно забавен. — Обзалагам се, че имат причина да се плашат така. Би било интересно да се наблюдават човки срещу остри зъби, ако ги пуснем един срещу друг. Впрочем, изходът от схватката е лесно предвидим. — Посочи челюстта на новия затворник. — Не съм виждал такива остри прибори, откакто за последен път бях в кухнята на граф.
Засмя се гръмогласно на собствената си шега.
Ярки, напрегнати жълти очи следяха всяко негово движение.
— Сега какво, капитане? — попита Йохансен, стиснал здраво едно от въжетата, които стягаха краката на съществото.
— Да, капитане — обади се и Треганг, — не заловихме ли вече достатъчно бройки?
— Да, да. — Дълбоко зарадван, Блакстрап огледа плячката ласкаво. — Ха, нищо чудно и да не се наложи да ескортираме тези красавци чак до Англия или Америка. Възможно е някой занзибарски султан или друг владетел да ни обсипе с перли в отплата за новите играчки. Ще ги продадем скъпо и прескъпо. Точно така ще направим. — Засмя се доволно. — Няма защо да вдигаме повече знамето с черепа и костите, Смигинс. Какво ли е знамето на търговците на домашни любимци?