Ангел на нощта
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на нощта». Краткое содержание книги:
Съвсем случайно бе изключила себе си. Дора не би могла да знае, че възнамеряваше да замине, но въпреки това трябваше да внимава какво говори.
— Разбира се, че няма.
Момичето прегърна котката и я залюля до гърдите си с унесено изражение. После се подсмихна и каза:
— Вие и Негова светлост ще живеете в любов.
През зимата Алпин щеше да бъде в Барбадос, щеше да се изтяга под тропическото слънце и да се наслаждава на независимостта си. Нека на Дора да й се струва романтична тази пробна женитба; за нея това нямаше значение.
— Сигурна съм, че ще бъде така.
Щом прислужницата излезе, Алпин се качи до стаята на Елана. Намери приятелката си седнала пред огледалото да реши косата си.
— Добре ли спа?
Тя посегна за дългото парче плат и се зае да го навива около главата си.
— Като гущер на припек.
Престорената й веселост не я заблуди, а и недокоснатите чаршафи показваха, че тя не си беше лягала. Изгаряща от любопитство, Алпин попита:
— Какво имаше в торбата с провизии, които Дора даде снощи на Саладин?
Този път усмивката на Елана бе наистина коварна.
— Храна за могъщите му мюсюлмански принципи.
Зад тази усмивка се криеше мъст.
— И?
Като нагласи тюрбана си, високомерно произнесе:
— И малко от моя сос „клеча в храсталака“.
— Какво? — Не знаеше дали да се смее, или да проклина. — О, Елана. Та той ще си изкара вътрешностите, вместо да гони сърни.
— Бас държа.
Но след десет дни, когато се завърна ловната група, Алпин установи, че планът се е оказал опасен.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Саладин умира — каза Малкъм.
Алпин вдигна глава и се втренчи в лицето му. Конят му риеше пръстта и се вдигаше на задните си крака. Тя сграбчи юздите, за да успокои животното. Като реши, че причината е някакъв ловен инцидент, тя промълви:
— О, не.
С тъмни кръгове под очите, с потъмняло от мъка лице, Малкъм стисна зъби и се загледа в сводестите врати на замъка.
— Това е истината.
Тя се разтревожи.
— Как се случи това?
— Той се оплакваше от болки в стомаха през последните няколко дни. Снощи си легна и оттогава не се е събуждал.
Сосът на Елана. Но тази напитка не предизвикваше сън.
— Опита ли се да го събудиш?
— О, да, по всякакъв възможен начин. Раби крещя името му толкова силно, че да събуди всички ангели в небесата. Напразно. Той продължава да е в безсъзнание.
— О, Малкъм, не трябва да губиш надежда. Къде е той?
Той кимна към портите. Ездачите влизаха в двора.
— Пристига с каруца няколко минути след нас. Раби я кара.
Разтревожена, Алпин пусна юздите и извика Александър. Когато воинът дойде при тях, тя подаде ръка на Малкъм.
— Слизай, Малкъм. — Ръката му хвана нейната. Тя усети, че трепереше от страх. — Обещавам ти, всичко ще се оправи.
Той изсумтя недоверчиво.
— Не трябваше да ходим на този лов, а той трябваше да яде това, което ядоха всички останали.
Алпин се молеше просто да е прекалил с разхлабителната отвара на Елана, но изведнъж се уплаши. Стисна ръката на младия мъж.
— Какво е ял снощи?
— Някакви корени и плодове. Глухарчета. Заешката храна, която винаги яде.
Скърцането на колела оповести пристигането на каруцата.
— Какви корени? Да не би да е ял нещо отровно?
— Не знам — изръмжа той през стиснати зъби. — Струва ми се невероятно. Та той се храни с растения през целия си живот. Знае какво да яде и какво да отбягва.
— Какво е пил снощи?
Като в сън, Малкъм се обърна да види каруцата. Раменете му се отпуснаха.
— Всички пихме вода от пастирския кладенец. Пихме и бира от буренцата си. Но не и Саладин, разбира се. Той пи от любимата си вода с портокалов сок. Нищо необичайно или пък развалено.
Така си мислеше той, но Алпин знаеше истината. Тя беше сигурна, че билките на Елана са причина за състоянието на Саладин. Въпреки това вината беше нейна. Ако не беше довела африканката в Шотландия и не бе предложила тя да вземе билките си, Саладин щеше да си бъде жив и здрав.
Намеси се здравият разум. Ако Елана го беше разболяла с билките си, по същия начин можеше да го вдигне на крака.
Стисна още веднъж ръката му.
— Вие с Александър го внесете вътре и го сложете в леглото му. Ще доведа Елана. Не се тревожи. Тя знае какво да направи за него.
Втурна се към замъка с мисълта за ужасния обрат в събитията през този ден. Само преди час стоеше на сянка на старата арена. Беше взела бъчвичка ром и една торба, в която имаше захарна тръстика и едно мачете.
Децата от Килдалтън се бяха скупчили около глобуса, който беше изнесла от кабинета на Малкъм. Малките го въртяха и с нетърпеливи пръстчета търсеха местоположението на Барбадос.