С указ от 29 юли бяха увеличени изкупните цени за различни животински продукти и някои плодове и зеленчуци, като цената за увеличението трябва да бъде платена от потребителите. Това не беше единственият шок, който партията и правителството бяха приготвили за обществото, но определено беше най-големият. Новите мерки естествено получиха голямо внимание от страна на българската преса. Отначало тонът на коментарите беше хвалебствен, но настроението скоро се промени и в уводни статии се настояваше за строго отношение спрямо разпространителите на слухове и „клеветниците“. На 7 август, след като преди това беше намерен за виновен във вестникарски публикации, 28-годишният инженер Геров беше осъден от Софийски съд на 3 години затвор, 5 години лишаване от граждански права и частична конфискация на имуществото. Той беше обвинен в „клеветене“ на режима и разпространяване на лъжливи слухове, чути от западни радиопредавания. На 8 август беше публикуван друг указ „за засилване на борбата срещу лица, бягащи от социално полезен труд и водещи антисоциален и паразитен живот“. Указът упълномощава районните и градски народни съвети да поставят лица на специфична работа за период до две години, а народните съдилища — да осъждат такива хора на „задължителна работа до 5 години навсякъде в страната“. Всеки, който не изпълнява тези решения, подлежи на санкции — от спиране на заплатата до затвор. По този начин, с изключение на партийните членове и други влиятелни хора, всеки български гражданин може да бъде обявен за паразит от полицията, от съседи или от многобройните „обществени организации и държавни органи“ и пратен на принудителен труд в друга част на страната.