Фабрика за Абсолют

Тази прокламация беше прочетена и предизвика известно объркване, особено след като клисарят при църквата „Св. Дух“ започна да бие камбаната на Бялата кула за тревога. Господин Скочдополе посети епископа Линда, който обаче му се изсмя в очите; след това Скочдополе свика градския съвет на извънредно заседание, където предложи да се предадат ключовете от градските порти на генерал Хампъл. Установи се, че такива ключове не съществуват; няколкото исторически катинара и ключове, които се намирали в градския музей, били задигнати още на времето от шведите. При такива грижи настъпи нощта.

Цял следобед и особено вечерта хората се точеха по пътеките към Воденичката; „Нали знаете — казваха си те при среща, — отивам и аз да видя лагера на смахнатия Хампъл.“ Когато стигаха до Воденичката, виждаха поляните вече изпълнени с хора, а край двата барабана адютантът на Хампъл приемаше клетви за вярност към императора Бобине. Тук-там горяха огньове, край тях се мяркаха човешки сенки, с една дума, беше извънредно живописно. Някои се връщаха към Храдец явно обезкуражени.

През нощта гледката беше още по-грандиозна. Тази нощ кметът Скочдополе се качи на Бялата кула; и ето на изток по течението на Орлица горяха стотици огньове, хиляди сенки щъкаха около огньовете, които хвърляха надлъж и нашир кървави отблясъци. Там очевидно се копаеха окопи. Кметът слезе от кулата видимо угрижен. Явно беше, че генерал Хампъл не лъжеше за армията си.

На разсъмване генерал Хампъл излезе от дървената воденичка, в която беше прекарал цяла нощ, наведен над плана на града. Няколко хиляди мъже, повечето цивилни наистина, но поне една четвърт от тях въоръжени, се бяха строили в колони по четири; множество жени, старци и деца се тълпяха отстрани.

— Напред! — изкомандува Хампъл и в този миг тръбачите от музикалния взвод надуха тръбите си, производство на световноизвестната фабрика за духови инструменти Червени и под звуците на жизнерадостен марш „Вървяха момите по пътя“59 силите на Хампъл поеха към града.

Пред града генерал Хампъл спря колоните и изпрати напред тръбачи и вестоносци с призив: невъоръженото население да излезе от къщите си. Но не излезе никой. Къщите бяха опразнени.

Малкият площад пуст.

Големият площад опразнен.

Целият град опразнен.

Генерал Хампъл засука мустаци и се насочи към кметството. Беше отворено. Влезе в заседателната зала. Седна на мястото на кмета. Пред него, върху зеленото сукно, бяха приготвени бланкови листа, на всеки от които предварително беше написано с краснописни букви: „В името на негово величество император Бобине.“