Изборът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Дикова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изборът». Краткое содержание книги:
След страстта и нежната прегръдка на влюбени, Травис Сойър неочаквано разбира, че е отишъл твърде далеч в плана си за отмъщение. За негова огромна изненада Джулиана Грант е влязла под кожата му така, че връщане назад няма.
ТЯ ИМА ИЗБОР…
Без сама да разбере как, Джулиана, попада под кръстосания огън на мъж, твърдо решил да отмъсти! Но ако Травис си въобразява, че тя не може да влезе в играта му, много се лъже. Няма съмнение, че той я привлича, ала поне Джулиана ще го накара да си плати за всичко.
— Не трябваше да излизам от кожата си тази вечер само защото не си съгласен с мен за чайната. Въпросът е, че „Каризма“ винаги е било моя грижа. Винаги съм вземала решенията, всички решения за бъдещето.
— Знам.
Той прокара ръка по заобления й хълбок.
— Представям си го, като да си отгледал дете съвсем сам и след това да се ожениш и да оставиш някой друг да решава бъдещето на детето.
Травис не каза нищо. Обикновено избягваше всякакви теми, които и най-малко имат нещо общо с деца. Някой от близките дни ще му се наложи да се заеме с този въпрос, каза си той. Но смяташе да го отлага, колкото се може повече.
— Травис?
— Да?
— Знам, че си добронамерен и сигурно си мислиш, че знаеш, кое е най-доброто за „Каризма“, но…
— Но ти не искаш да ти казвам кое е най-доброто за „Каризма“, когато това влиза в конфликт с теб, така ли?
— Така е.
— Не го вземай лично, Джулиана. Не позволявай на емоциите да влияят на решенията ти. „Каризма“ е бизнес. Нека си остане бизнес.
— Но нали понякога двете се смесват?
Травис се замисли за сегашното си положение. Мъст, бизнес и желание бяха необратимо преплетени във възел, който той не беше сигурен дали ще може да развърже.
— Да — промълви той тихо. — Понякога се смесват.
Джулиана изчака още два дни, преди да повдигне въпрос, който още не беше обсъждан и който се надяваше, че Травис ще повдигне пръв. До този момент не го беше сторил и, както обикновено, тя беше твърде нетърпелива да чака нещата да се случат в удобното за тях време.
Реши да го направи съвсем небрежно. Ловко тя успя да го придума да се откъсне от бюрото и да се разходят по брега. Бавно подходи към въпроса.
— Нали нямаш нищо против да живеем в моя апартамент, докато решим къде да живеем постоянно? — попита тя.
— Апартаментът ти е хубав.
Ръката на Травис се стегна около нейната, крачеше бос до нея по влажния, спечен пясък до ръба на водата. Ако питаш мен, можем да живеем там постоянно.
— Не е ли малък?
— Предостатъчно място за двама. — Звучеше несигурен. — Едва съм се нанесъл и, както изглежда, нещата вървят прекрасно.
Дотук всичко беше вярно. За Джулиана все още беше новост да отвори гардероба и да открие цяла редица мъжки бели ризи с консервативна кройка, окачени вътре, но започваше да свиква. Оплака се, че Травис използва всичката гореща вода за сутрешните си душове, но той реши въпроса, като я накара да споделя душа с него. До този момент проблемите, свързани със съжителството, са предизвиквали само съвсем незначителни конфликти.
Очевидно размерът на апартамента нямаше да открие възможност да обсъдят въпроса, който изцяло владееше мисълта й днес. Трябваше да потърси друг подход. Хитро, каза си тя. Трябва да стане с хитрост.
— Всичко е готово за годежа — съобщи тя. — Седем часа в петък вечер. Почти всички поканени ще дойдат. Дори родителите ми идват от Сан Франциско. Много пъти разговарях с шефа на „Трежър Хаус“, храната ще бъде фантастична.
— Добре.
Неутралният тон на гласа му я смути. Напоследък на Джулиана й се струваше, че все по-често и по-често чува този тон. Потърси начин незабелязано да премине от разговора за плановете за годежа към по-важния въпрос, но се отказа. С хитростта дотук. Не можеше повече да чака да повдигне един все още необсъждан въпрос. Трябва да улови бика за рогата.
— Ами — смело се обади Джулиана — какво ще кажеш, ако ти кажа, че съм бременна?
Не й трябваше много време, за да усети, че е сбъркала.
Травис рязко се спря и се завъртя, така че да застане срещу нея със сурово, ядосано изражение.
— Ти си какво?
На Джулиана й мина мисълта, че очевидно е шокирала клетия човек.
— Просто се чудех как ли ще се почувстваш, ако се окаже, че аз…
— Не си бременна — отряза я той бързо. — Не може да си бременна. Вземахме предпазни мерки. Нямаше никакви злополуки.
— Знам, но…
— Да не би да искаш да ми кажеш, че си бременна? — попита той през зъби.
— Не, не, всичко е окей, Травис. Прав си. Не съм бременна. Беше просто хипотетичен въпрос.
— Хипотетичен въпрос? Да не си превъртяла? Така не се подхвърлят хипотетични въпроси. Какво те е прихванало?
— Добре де, не се изразих правилно.
— Не.
Той стоеше и я гледаше с изражение, което я развълнува така, както нищо не я е вълнувало от момента, в който го видя да разговаря с братовчедка й Ели онази нощ на терасата. Джулиана бързо се съвзе.
— Съжалявам, Травис — каза тя тихо. — Не исках да те тревожа. Просто си помислих, че е време да поговорим за деца. Това е нещо, което все още не сме дискутирали.