След целувката
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След целувката». Краткое содержание книги:
Въображението й доизгражда картината, и ужасената Раелин избягва от Джеф, от неговата любов и страст.
Съпругът й знае, че е невинен, но трябва да разплете конспирацията около своя брак. Той се възправя с всяка фибра на съществото си срещу предателствата и се бори да върне доверието на своята жена и да завоюва завинаги сърцето й.
— Да, сър, отивам веднага.
Щом се върна в спалнята си, Джеф веднага съблече окървавените дрехи. Водата в умивалника бе студена, но той въобще не забеляза това. Изми ръцете, лицето и гърдите си със сапун.
А как само му се искаше да може по същия начин да измие и кървавата сцена от съзнанието си!
Облечен в чисти дрехи, Джеф взе газената лампа и през верандата отиде до френските прозорци, зад които жена му бе потърсила убежище. Стаята беше тъмна и на слабата светлина от своята лампа той успя да види сгушената й фигура на другия край на леглото. Тя не помръдна, когато светлината освети стаята, затова и той предположи, че е заспала, изтощена от шока.
Така е по-добре, нещастно си помисли Джеф. Съзнанието й се нуждаеше от успокоителния сън след всичко, което бе видяла. Де да можеше и той да пропъди грозната картина от съзнанието си по същия начин! Но той бе чул отчаяните молби на Нел да й покаже с нещо, че я обича, и сега изпитваше жестоки угризения, че не бе успял да й помогне.
Замислена въздишка се откъсна от гърдите му и той усети, че нервите му са обтегнати като струни. Не беше трудно да си представи как е изглеждала за Раелин сцената в бокса на Ариадна. В края на краищата той държеше оръжието, с което бе извършено убийството. Ножът най-вероятно бе изчезнал от бюрото му по време на бала. Всеки, който е присъствал, би могъл спокойно да влезе в стаята и да го вземе. И точно това е сторил убиецът — взел е ножа, за да наръга с него едно младо момиче.
Загрижен за осиротялото бебе, Джеф слезе на долния етаж, за да види какво е свършил Кингстън. Свари го тъкмо когато внасяше пищящото бебе в къщата.
— Ужас, господин Джефри! — успя да надвика писъците икономът. — Никога не съм виждал такова нещо. И веднага се уплаших, че и мъничето е ранено, както цялото беше в кървища и щеше да се скъса да реве. Ама само е уплашено, както казахте, господин Джефри.
— Намери ли му дойка?
— Да, сър, жената на надзирателя каза, че може да храни малкия Даниел заедно с нейното дете. Госпожа Фъргюс каза да ви кажа да не се тревожите за него. — Чуха се забързани стъпки и Кингстън кимна към идващата икономка. — Ето я и Кора, сър. Идва да занесе бебето на госпожа Фъргюс.
Кора взе ревящото бебе и веднага провери дали кръвта по одеялцето му не е от него.
— Ние ще се погрижим за малчугана, господин Джефри. Не се безпокойте!
Успокоен, че поне този въпрос се уреди без проблеми, Джеф се върна в конюшнята и с голямо облекчение откри, че някой е покрил с чаршаф тялото на Нел. Спарки и Тадеус трябваше да разровят стърготините наоколо и когато Джеф се появи на вратата на бокса, младият коняр се приближи към него.
— Нищо не намерихме, господин Джефри. — Спарки хвърли един нервен поглед към покритото тяло. — Навсякъде претърсихме, само не и под Нел.
— Шерифът ще го стори, когато дойде — рече Джеф, съжалил двамата мъже.
Видимо облекчен, Спарки кимна.
Тадеус излезе от бокса, като мрачно клатеше глава.
— Господин Джефри, разпитах всичките коняри, ама снощи никой не е видял или чул каквото и да било.
Джеф погледна към другите боксове, после замислено смръщи вежди.
— А къде е Ариадна?
— Още снощи я закарахме в заграждението до конюшнята, сър. Ама оттогава насам никой не я е виждал.
— Защо, за Бога, ви е трябвало да я местите, Спарки? Знаеш, че ако реши, може да прескочи всяка ограда.
— Ами, сър, тя беше като побесняла снощи. Риташе дъските на съседния бокс и вдигаше такава дандания, че си помислихме, че ще събори обора. Съвсем беше пощуряла, казвам ви. Като отворих вратата, изхвърча като куршум навън, сякаш й беше пламнала опашката. Едва не ме прегази в бързината.
— А забеляза ли дали има някой в бокса?
— Нали ви казах, господин Джефри, така препускаше, че щом я хванах, въобще не си правих труда да ходя да търся фенер и да гледам какво има в бокса. Хич не се и сетих за това. Най-важното беше да я успокоя.
— Помниш ли около колко часа се случи това, Спарки? — попита Джеф.
Треньорът почеса замислено брадичката си.
— Май беше около единайсет, че може и по-късно да е било. Не помня точно, сър.
— Претърсете съседния бокс и виж дали ще откриете нещо, Спарки. Ако някой непознат се е криел там, това би обяснило защо Ариадна е вдигала такъв шум.
— Тая глупава кобила е можело да му отнесе главата с някой къч, ако е пробвал да влезе в бокса й. Ама сигурно не е станало така, щото не виждам друг труп наоколо.
— Убиецът може да се е опитал да влезе при нея, за да се скрие от теб. Може би точно това е изплашило Ариадна.
— Е, ако тоя тип още има глава на раменете си, може вече да не е с всичкия си. Тая кобила е толкоз опърничава, че не е безопасно да се закача човек с нея.