Перла в черепа
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перла в черепа». Краткое содержание книги:
— Значи мислиш, че все още не сме видели най-лошото, на което са способни? — попита със сериозно изражение граф Медни.
— Точно това мисля — отвърна Хоукмун. — Не само желанието за мъст ме кара да ги убивам така безпощадно, а нещо по-дълбоко в мен, което ги вижда като заплаха за самите сили на живота.
Графът въздъхна.
— Може би си прав, не зная. Само Руническия жезъл би могъл да определи, грешиш ли, или не.
Хоукмун се изправи вдървено.
— Не съм виждал Изелда откакто се върнах — каза той.
— Мисля, че си легна рано — рече Боуджентъл.
Хоукмун беше разочарован. Надяваше се, че ще го посрещне, когато се върна. Щеше му се, да й разкаже за победите си. Но остана неприятно изненадан, че тя не дойде да го поздрави.
Той вдигна рамене.
— Е, май е време да си лягам и аз. Лека нощ, господа.
След завръщането почти не бяха разговаряли за победата. Всички усещаха умората от изминалия тежък ден, а радостта им беше някак притъпена, но утре, несъмнено, щяха да отпразнуват победата.
Още с влизането в стаята, Хоукмун почувства слабо раздвижване на въздуха. Той измъкна бързо сабята, приближи пипнешком масата в центъра и запали лампата.
Някой лежеше в леглото и му се усмихваше.
Изелда.
— Чух за подвизите ти — каза тя — и исках да те поздравя, когато останем насаме. Дориан, ти си велик герой.
Хоукмун почувства, че дъхът му секва, а сърцето му блъскаше чак в слепоочието.
— О, Изелда…
Бавно, стъпка по стъпка, той се приближи към изтегнатото в леглото момиче, а същевременно съвестта му се бореше с желанието.
— Ти ме обичаш, Дориан, зная го — рече нежно тя. — Нима ще го отречеш?
Не би могъл. Вместо това отвърна дрезгаво.
— Ти си… много… смела…
— Да, а ти пък изглеждаш прекалено срамежлив.
— Аз… аз не съм срамежлив, Изелда. Но от това няма да излезе нищо добро. Аз съм обречен… Черната перла…
— Каква е тази Перла?
Хоукмун се поколеба, сетне й разказа, че не знае още колко месеци магьосническите окови на граф Медни ще задържат живота вътре в Перлата, обясни й също, че съумеят ли Господарите на Тъмната империя да върнат живота на Черната перла,тя ще унищожи в миг ума му.
— Сега вече разбираш защо между нас не бива да има нищо… инак ще е по-лошо.
— Но този Малагиджи — защо не потърсиш помощ от него?
— Пътуването ще отнеме месеци. Не виждам смисъл да погубвам отброените ми дни в напразно дирене.
— Ако ме обичаш — заяви тя, дръпна го до себе си на леглото и го хвана за ръката — ще рискуваш заради мен.
— Аха — отвърна замислено той. — Всъщност, защо не. Може би си права…
Тя се пресегна и притегли лицето му към нейното, целувайки го по устните. Жестът й беше малко несръчен, но изпълнен с нежност.
Сега вече Хоукмун не можеше да се сдържи. Той я целуна страстно и я притисна до себе си.
— Ще тръгна за Персия — каза й малко по-късно — макар че пътят ще е изпълнен с опасности, веднъж напусна ли пределите на Камарг, защото Мелиадус ще ме търси под дърво и камък…
— Зная, че ще се върнеш — каза уверено тя. — Сигурна съм в това. Моята любов ще те пази.
— А моята към теб? — попита той и я погали по косата.
— Утре… — рече тя. — Тръгни още утре, не губи повече време. А тази нощ…
Тя го целуна отново и той и отвърна, още по-страстно отпреди.
ТРЕТА КНИГА
А сетне в легендите се разказва, че като напуснал Камарг, Хоукмун литнал на изток, на крилете на гигантска алена птица, която го отнесла на хиляди мили, преди да стигне една висока планина, що деляла земите на гърци и българи…