Съкровището на планетата Земя
- Автор: Загорска Зора
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровището на планетата Земя». Краткое содержание книги:
— Те наричат своята планета Михелас! Кажете ми, чула ли сте нещо подобно?
— Но това е тяхно наименование. В обсерваторията ще разберем коя планета се крие зад него.
Професорът вдигна телефонната слушалка и като сочеше скафандрите, завика още щом Ал Хас също взе слушалка:
— Казват тук, че трябва да научите нашия език. Няма нужда: аз съм сигурен, че вие сте астроном като мене. Ние с вас имаме общ език — това е нашият звезден свят. За неговото изучаване не са ни нужни думи, а телескоп. Обличайте се и да вървим: там ще изясним всичко.
В душата на Липаев живееше дълбока вяра, че общите интереси и познания ще бъдат първият мост на разбирателството. И като потвърждение Ал Хас даде знак на другарите си да облекат скафандрите.
Докато се обличаха, в стаята влезе непознат човек, хвана под ръка професора, преди лекарката да ги представи един на друг, и го поведе навън:
— Моля ви, елате да чуете записите! Удивителни! — продума той, задъхан от вълнение.
Влязоха в съседната стая, в която от разтворения магнитофон се носеше нещо като монотонна песен.
— Слушайте! — спря човекът и сам се заслуша, навел глава на една страна, както се слуша музика. — Как ви се струва?
— Не мога да отделя нито една дума — рече Липаев и избърса с ръка челото си. — Чувам едно непрекъснато а-а-о-о-у-у-и-и.
— Как? Не схващате звуковете? Невъзможно! Я слушайте!
Липаев отново напрегна слух и пак рече:
— Някакъв припев без думи… Или не: ромони планинска река.
— То е, защото никога не сте се замисляли над звуковете на членоразделната реч — отвърна другият недоволно. — Говорят живи, мислещи същества. В речта им има само гласни, а съгласните се учленяват като придихания: л, х, ф, понякога м, н. Нямат устни и небни съгласни, поне засега не се чуват. Изглежда, говорният им апарат се състои само от гърлото, устните и зъбите, без небцето… Главно гърлото… Чудна звукова система, много интересна!… Щастлив съм, че съм се родил във време, когато имам възможност да вкуся най-висшето щастие: да слушам речта на мислещи същества от други планети!
Липаев го гледаше смаян: за пръв път почувствува, че интересът на хората към различните науки е еднакво силен… А той досега не бе зачитал науки като лингвистика, педагогика и прочие.
— А ще успеете ли да разгадаете тяхната реч?
— Да разгадаем тяхната реч? Разбира се! Този чудесен ключ, който преди години разработи нашият Николай Андреев — впрочем той е толкова наш, колкото и ваш, защото — както знаете — Андреев е математик — езиковед, ще изиграе своята роля. За електронноизчислителната техника няма езикова тайна. И сега мога да ви преведа с приблизителна точност тези записи…
— Как?! Вие разгадахте техния език?
— Е, не съвсем, не съвсем… Ние, колега, преди да дойдем тук, получихме магнетофонни записи на техните първи разговори. В нашия институт се извърши огромна подготвителна работа: моите помощници сортираха, така да се каже, изразите и думите по размера им, по броя на звуковете и по мястото им. Едва ли можете да си представите колко пъти трябваше да се изслушва един и същи звуков запис, да се нанася на хартия с условни знаци, за да може да се анализира… Може би ви отегчавам? — попита той внезапно.
— Не, моля ви се, продължавайте? Толкова ми е интересно!
— Да… После се отделиха всички думи, групираха се по предполагаеми части на речта и смислови връзки, а след като основно се съобразихме кога, по кое време, в каква обстановка е воден разговорът, направихме приблизителен превод… Сравнихме групираните разговори и още веднъж уточнихме. Тогава преводът стана приблизително точен. Да… Но това за мене — още по-малко за вас, съвсем не е достатъчно. На вас ви е необходимо да водите истински разговор с тях…
— Нали с езика на цифрите може да се разговаря на всички езици?
— Да, но на всички земни езици! А с хората от други планети ние нямаме обща почва… Техните представи, отношения, понятия за действителността са различни от нашите. Те могат да кажат дума, която ние ще преведем по смисъл според нашите разбирания, а те да са вложили в нея съвършено друго съдържание. Нали ме разбирате?…
— Да, да! Имах пред вид това… Да… В такъв случай?