Пазителят на Портите
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на Портите». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Правника да разкаже своята история за мрачни и тайнствени дела. Споменът го връща към далечното лято, през което кралица Изабела, „френската вълчица“, умира в мрачния замък, където е прекарала последните си години като затворница по волята на властния си син, крал Едуард III.
Дори след смъртта си Изабела, повела заедно с любовника си Мортимър бунт срещу порочния си съпруг Едуард II и считана за виновница за тайнствената му смърт, продължава да бъде причина за интриги и насилие. Довереният камериер на кралицата, комуто тя вероятно е поверила своята страшна тайна, се опитва да избяга във Франция, но е заловен и умира, преди да проговори. Лондонският шериф предава на бедния млад правник височайша поръчка да разследва загадъчните убийства, последвали смъртта на вдовстващата кралица.
Скоро правникът осъзнава, че се е озовал в лабиринт от интриги, че короната е застрашена от скандал, който би разтърсил Европа, а той самият е преследван от Пазителя на Портите — ужасният владетел на лондонския престъпен свят.
— Млъкни, дребен негоднико! — отсече Скейтлок. — Не е време да се правиш на палячо, нито да остроумничиш. И тримата сме свързани с тази тайна. — Той почеса брадата си. — Както казах, ходих да се видя с приятели — хора, които са познавали старата кралица. Всички знаят, че Изабела е накарала да убият съпруга й Едуард Втори в замъка Бъркли, продължила да живее с любовника си Роджър Мортимър, докато и двамата не паднали от власт, когато нашият сегашен крал бил младеж. После Изабела била затворена в замъка Райзинг, извеждана от време на време по официални тържества и пиршества, но всъщност живяла като отшелница.
— Е, и? — прекъсна го Никълъс.
— Каквато и да е била тайната, тя не е от последните й години. Сигурно е от времето, когато е управлявала кралството заедно с Мортимър или дори от по-рано. Попитах приятелите си каква е била Изабела преди да избяга от съпруга си. Казаха ми, че неестествената страст на Едуард Втори към Хю де Спенсър прогонила Изабела в изгнание. Преди това тя била благородна кралица и вярна съпруга и нямало и помен от скандал.
Скейтлок млъкна, за да събере мислите си.
— Когато Изабела и Мортимър изгубили властта си, те били арестувани в замъка Нотингам. Всъщност в момента Мортимър бил в кралската спалня. Там бил и техният близък довереник, Хенри Бъргхърш, епископ на Норич. Синът на Изабела, Едуард, стигнал до спалнята по таен коридор. Нахлул с група рицари и наредил да арестуват Мортимър. Изабела паднала на колене, крещейки: „Ayez pitie! Ayez pitie a gentil Mortimer!“ (Имайте милост! Имайте милост към бедния Мортимър!)
— И какво е станало тогава? — прекъсна го Крабтрий. Скейтлок сви рамене.
— Приятелите ми са чували само слухове за това. Мортимър крещял обиди към младия Едуард, преди да го отведат. Бил изпратен под силна стража на съд в Уестминстър. По време на процеса не му било позволено да говори, дори да се защитава. Бил със запушена уста през цялото време. Щом присъдата била издадена, той бил заведен в Елмс, близо до Тайбърн, обесен и разчекнат с коне. Разкъсаните му останки били погребани при францисканците.
— Е, и? — попита предизвикателно Никълъс. Скейтлок се усмихна.
— Очевидно старата кучка искала най-доброто и в двата свята, както в живота, така и в смъртта. Била погребана до централния олтар, близо до любимия си, а в ковчега й поставили сребърна касетка, в която се намирало сърцето на съпруга й.
Никълъс погледна през процепа между капаците. Беше се спуснал мрак.
— Никога не съм чувал някой да бъде със запушена уста по време на процеса си — прошепна той. — Какво е било това, което е знаел Мортимър и което в никакъв случай не бивало да се разкрие?
— Възможно ли е — предположи Крабтрий — нашият сегашен крал, Едуард Трети, да не е истински крал на Англия, а незаконна издънка на Мортимър и Изабела?
Скейтлок се замисли.
— Това са само слухове и клюки, които не доказват нищо. Но може да си прав, мастър Крабтрий. Сигурно кралица Изабела е имала пръст в издигането на Мортимър, преди да избяга от съпруга си. Но това не значи, че е имала деца от Мортимър.
— Но съпругът й е бил хомосексуалист — настоя Крабтрий. Никълъс поклати глава.
— Бил е бисексуален. Много мъже са такива. — Той сви рамене. — Разбира се, това не се отнася за всеки от нас.
— Не съм много сигурен — изръмжа Скейтлок и хвърли изкосо поглед през рамо към Крабтрий, който показа среден пръст.
— Въпреки всичко, Скейтлок, ти благодаря — каза Никълъс. — Клюките, които си събрал, подкрепят нашата теория, че кралица Изабела е притежавала тайна, която се е опитала да предаде на приятелите си във Франция. Но синът й, сегашният ни крал, отблизо следял майка си, за да не му изиграе някой номер. — Никълъс спусна крака от леглото, стана и се протегна.
— Отмъщението е сладко, когато отлежи — каза той. — Изабела запазила тайната през целия си живот, но планирала да бъде разкрита след смъртта й. Какво ли наследство е оставила, а?
— И какво ще правим сега? — попита Крабтрий.
— Ще се махнем от Лондон — отвърна Никълъс — макар да имаме много малко пари. Ще идем в Норич — старият Бъргхърш е още жив. После — към замъка Райзинг, да поразпитаме тамошната прислуга и да видим какво можем да открием. — Той потърка лицето си. — Кой знае? Докато се върнем, може да са открили тайната на Валанс. Ще приберем наградата и ще се върнем към разходките в „Сейнт Пол’с“ в търсене на работа.
— Ще кажем ли на някого? — попита Скейтлок.
— На никого! — отсече Никълъс. — Дори и на Катрин и Джон. — Отиде до прозореца и се взря в падащата нощ. — Макар да предполагам — прошепна той, — че няма особено значение.