Джими Ръчицата
- Автор: Фийст Реймънд, Стърлинг Стив
- Серия: Legends of the Riftwar #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джими Ръчицата». Краткое содержание книги:
Тя пристъпи колебливо към него, без да откъсва очи от къщата, и каза с тънък гласец:
— Не е същото.
— Тогава се заемам аз.
Джими се качи бодро по няколкото стъпала и хвана месинговата халка. Преди да успее да почука обаче, вратата се отвори и една жена понечи да слезе на стъпалото.
— О, здравейте! — рече тя е весела изненада и отстъпи. — Не ви видях. — Беше облечена за излизане, с дълъг шал, шапка и пазарска кошница в ръка. — Какво има?
После погледна Флора и лицето й замръзна.
— Орлета? — възкликна тя, но веднага поклати глава. — Но не, това е невъзможно, толкова си млада! — Мина покрай Джими, все едно че изобщо го нямаше, слезе по стъпалата на улицата и спря пред Флора. — Коя си ти, скъпа?
Флора приклекна в реверанс — все още неловко, както от първия път, когато започна да прави реверанси.
— Казвам се Флора, мадам. Баща ми беше Аймер, хлебар, а майка ми — Орлета Хейуд.
— О! — извика смаяно жената, разпери ръце и я прегърна.
Джими се ухили, като видя стъписаните очи на Флора над пълничкото рамо на жената. Да не би да беше баба й? Ако беше така, нямаше да има проблем.
— Аз съм леля ти Клеора, скъпа — рече жената, отдръпна се, без да я пуска, и я загледа. — О, мислех си, че никога няма да те видя, милото ми дете.
И отново стисна Флора в прегръдката си и Джими едва не се разсмя, като видя физиономията на приятелката си — колкото развълнувана, толкова и уплашена.
— Откъде идваш? — извика Клеора.
— От… от К-крондор — заекна Флора, съвсем изумена.
— О, горкичкото ми дете! Сигурно си много уморена! Хайде, ела с мен, ще те настаня. О! — рече лелята и се обърна усмихната към Джими. — А този кой е?
— Джими, приятел ми е — отвърна притеснено Флора. — Направо брат. Той ме придружи дотук.
— Значи и ти трябва да дойдеш! Джими, ще ти намеря нещо хубаво за хапване. Момчетата обичат да си похапват — сподели Клеора на племенницата си, а после тръгна по широката улица, прегърнала Флора през тънките рамене. — Мисля, че май и ти ще трябва да хапнеш нещо, скъпа — добави тя и се засмя.
Джими примига слисано, после взе багажа и затича след тях.
— Извинете, госпожо. Но вие не живеете ли тук? — И посочи назад към къщата.
— Не, не, това е къщата на скъпото ми татенце. Той сега е легнал да си дремне, скъпи. Ще се срещнете по-късно. Все едно, скъпа Флора, засега поне ви искам само за мен. Двамата с милия ми съпруг живеем наблизо. Е, домът ни не е толкова голям като на баща ми, но все ще можем да ви настаним удобно. Ще видиш!
След което закрачи енергично, с щастливата и объркана Флора под ръка и не по-малко слисания Джими с багажа след тях.
Джими лежеше на мекото чисто легло, в което го настаниха, и доволно се потупваше по корема. Готвачката на леля Клеора беше великолепна, а господарката й едва ли имаше нужда да го подканя да яде и да яде; единственото му съжаление беше, че трябваше да спре. Огледа отново стаята — беше малка, но спретната и в главната част на къщата, с каминка и шарки по варосаните стени.
Беше очаквал, че ще го пратят в стаите на слугите, но това явно не беше минало и през ум на Клеора.
— Мъничка е — беше му казала тя, щом го доведе да му я покаже. — Но момчетата нямат нищо против такива неща, нали? — И му се усмихваше с лека тревога в добродушните си кафяви очи, сякаш се чудеше какво ще прави, ако вземе, че не му хареса.
— А, чудесна си е! — беше я уверил той.
И продължаваше да си го мисли. Това безспорно бе най-мекото легло, на което беше лягал. Ако започнеше да не внимава, под влиянието на леля Клеора току-виж започнал да си търси честна работа. Намръщи се: от такава мисъл направо да потръпне от страх човек.
Вуйчо Карл, мъжът на Клеора, се оказа морски капитан, и в момента бил в Крондор. Лелята на Флора увери и двамата, че страшно щял да се зарадва, като ги види. Джими беше длъжен да й повярва, тъй като Клеора нямаше представа кога ще се върне. Намръщи се замислено. Ако се окажеше повече от две седмици, беше съвсем сигурен, че дотогава ще се е махнал. Дотогава Флора щеше да се е уредила.
Оказа се, че Ярдли Хейуд не се занимава вече със съдебни дела. Дядото на Флора тази година се беше разболял и оздравяваше бавно. Почиваше си у дома, а леля Клеора го наглеждаше ежедневно. Обеща на Флора, че може да го навести след ден-два, след като тя първо съобщи на стареца новината, че момичето се е върнало при семейството. Джими отново се намръщи. Голяма досада си беше това с родителите и поддържането на версии. Все пак Флора като че ли се справяше добре и само след няколко часа в тази къща беше трудно човек да си припомни, че е живяла по улиците на Крондор.