Ди Гунан
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Груева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ди Гунан». Краткое содержание книги:
До вечерта на другия ден господин Хуа не бе получил никаква вест от съдилището и ожесточението му срещу съдията Ди нарастваше. Той сновеше из стаите и дворовете на дома си с развети ръкави и хокаше слугите, ставайки непоносим за всички. Вечерта се закани на следващия ден да отиде сам в съдилището и да накара съдията Ди да разпита с мъчения Хъ Дзъбин.
През това време съдията бе наредил на Ма Жун да разпита един възрастен регистратор на смъртните случаи, вече излязъл в пенсия, както и някои опитни аптекари. Но никой от тях не бе казал каква отрова би могла да предизвика описаните признаци. След това съдията бе пратил Ма Жун и Цяо Тай незабелязано да разпитат съседите на господин Хуа и госпожа Ли, както и да проверят списъка със сватбарите. Като, че ли нищо особено не се бе случило в двете семейства. Поканените бяха до един почтени граждани, не се знаеше някой от тях да е имал за нещо зъб на господин Хуа или на госпожа Ли.
На третия ден след огледа у господин Хуа съдията обсъждаше в личния си кабинет случая с Ма Жун.
— Като че ли това убийство ще ни затрудни не по-малко от онова на Би Сюн — каза съдията. — Едната вълна още не се е отдръпнала и идва друга.
В този миг в стаята влезе един служител и подаде на съдията някаква визитна картичка. Съдията прочете името на нея и въздъхна:
— Ето го и господин Хуа. Няма съмнение, идва да ме убеждава повторно да разпитам Хъ Дзъбин. Въведете го в заседателната зала.
Съдията Ди се настани в залата и видя господин Хуа, който изкачваше стъпалата с мрачно изражение, облечен в официални дрехи. След като си размениха обичайните учтивости, господин Хуа започна:
— Стана вече трети ден, откак снаха ми бе убита. Ще бъде ли така добър негово превъзходителство да осведоми моята неука особа докъде е стигнало разследването?
— Тъкмо навреме идвате — каза съдията. — Готвех се отново да разпитам обвиняемия Хъ Дзъбин и прислужничката от почитаемия ви дом. Ако бъдете така добър да седнете в личния ми кабинет, ще можете да чувате всичко, което се говори в заседателната зала.
Съдията отведе господин Хуа в кабинета си и го настани на един стол точно зад завесата, която отделяше помещението от заседателната зала. След това зае мястото си на подиума и нареди да доведат кандидата Хъ.
Глава XXII
Съдията открива улика в делото за отровената младоженка; сержант Хун води тайно разследване
— Направих оглед на местопрестъплението и установих със сигурност, че госпожа Хуа е починала от отравяне — каза строго съдията на кандидата Хъ. — А вие сте отправили пред множество свидетели заплахи към семейство Хуа. Имали сте пълната възможност да сипете отрова в чайника. Признайте!
— Признавам се за виновен в говорене на неуместни приказки и неподобаващо държане — отговори кандидатът. — Но напълно отричам, че съм отровил госпожа Хуа. А относно възможността да сипя отровата почтително обръщам внимание на негово превъзходителство, че в стаята бяхме четирийсет души, без да се брои прислугата.
Съдията Ди заповяда да доведат прислужничката Джън.
— Твоят господар обвини тук присъстващия Хъ Дзъбин, че е отровил младата ви господарка, но кандидатът упорито твърди, че е невинен. Ти си важна свидетелка. Разкажи ми какво точно се случи през онази нощ. Не пропущай нито една подробност, колкото и незначителна да ти се струва.
— Робинята на негово превъзходителство — започна прислужничката — може да заяви, че от мига, в който за втори път напълних чайника и младоженците дойдоха с гостите си, никой не е влизал в стаята. Всички се смееха, викаха, шегуваха се и само господин Хъ говореше неприятни неща на всички, дразнеше ту този, ту онзи. С очите си го видях да се приближава до леглото и масичката за чай. По-късно заплаши негова светлост господин Хуа и аз съм убедена, че той е сипал отровата в чайника.
— Ваше превъзходителство, това е клевета! — извика кандидатът Хъ. — Накарайте я да каже дали ме е видяла да докосвам този чайник!
Прислужничката се съгласи, че не може да каже такова нещо.
— Кога отиде в кухничката за вечерния си ориз? — попита я съдията.
— Не си спомням точно часа, но излязох от стаята, когато разбрах, че в приемната започва церемонията. Когато влязох отново, дочух отдалеч смеха на гостите. Явно церемонията беше свършила и вече пиеха вино.