Отмъщението на Монца

— Ти сигурно си Муркато.

— Аз съм.

— Смъртта върви по петите ти. — Жената присви очи към Тръпката. Студени очи с намек за жестока насмешка. — Кой е твоят човек?

Той отвърна сам:

— Казвам се Каул Тръпката и не съм неин.

— Не си? — Тя се усмихна към Монца. — Чий е тогава?

— Мой съм си.

Жената се засмя остро на думите му. Явно всичко при нея беше ръбато.

— Това е Сипани, приятел. Тук всеки принадлежи на някого. Северняк, а?

— Това проблем ли е?

— Веднъж един ме орита по едни стъпала. Оттогава не се чувствам много комфортно край вас. Защо Тръпката?

Въпросът го изненада.

— Какво?

— Доколкото знам, на север мъжът си спечелва името. С геройства и подвизи. Защо Тръпката?

— Аа… — Последното, което искаше, беше да се направи на глупак пред Монца. Все още се надяваше, че някога пак ще се добере до леглото й. — Защото враговете ми треперят от страх, щом се изправят пред мен — излъга той.

— Сериозно? — Витари се мръдна от прага и се усмихна подигравателно, когато му се наложи да наведе глава, за да мине.

— Явно имаш много страхливи врагове.

— Саджаам каза, че познаваш хората наоколо — рече Монца, когато жената ги въведе в тясна стая, една осветена от мъждукащите въглени в камината.

— Познавам всички. — Тя вдигна един димящ котел от огнището. — Супа?

— Не — отвърна Тръпката, облегна се на стената и скръсти ръце. Откакто бе срещнал Морвийр, беше станал доста по-внимателен с гостоприемството.

— И за мен не — каза Монца.

— Както искате. — Витари си сипа, седна и преметна крак връз крак. Острият нос на черния й ботуш се клатеше напред-назад.

Монца зае единствения друг стол, като се намръщи, докато сядаше.

— Саджаам каза, че можеш да свършиш работа.

— И каква работа предлагате вие двамата?

Монца погледна към Тръпката, който сви рамене.

— Чух, че кралят на Съюза пристига в Сипани.

— Така е. Явно си е въобразил, че е най-великият държавник на нашето време. — Витари се усмихна и се видяха две редици остри бели зъби. — Ще донесе мир на Стирия.

— Наистина ли?

— Такива са слуховете. Свиква конференция, за да договори условията между Великия херцог Орсо и Лигата на Осемте. Ще докара всичките им лидери, поне тези, дето са още живи, начело с Рогонт и Салиер. Старият Соториус ще играе ролята на домакин, тук, на неутрален терен. Освен това е поканил шуреите си, за да говорят от името на баща си.

Монца се наведе напред, нетърпелива като лешояд пред мърша.

— Арио и Фоскар едновременно?

— Арио и Фоскар едновременно.

— Значи ще има мир? — обади се Тръпката и веднага съжали, защото двете го изгледаха със специфичното за всяка презрение.

— Това е Сипани — каза Витари. — Тук има само мъгла.

— Можеш да си сигурен, че това ще е същността на цялата конференция. — Монца се отпусна намръщено на стола. — Мъгли и шепоти.

— Лигата на Осемте се къса по шевовете. Борлета падна. Кантейн е мъртъв. Напролет Визерин ще е под обсада. Преговорите не могат да го предотвратят.