Безизходица
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица». Краткое содержание книги:
Работата по случая ръководи детектив Майкъл Бенет. Партнира му агент Емили Паркър от ФБР — специалист по отвличанията. Двамата са стъписани, когато откриват, че едно от похитените момичета е отговорило на въпросите и е освободено живо, а похитителят дори е оставил отпечатък върху кожата й.
В бясна надпревара с времето и психопата, който сякаш винаги е на крачка пред тях, Бенет и Емили го проследяват чак до сградата на Нюйоркската фондова борса. В самото сърце на финансовата машина на САЩ, детективът ще трябва да надхитри убиеца и да предотврати кървавия му план.
— Мисля, че от ФБР вече са тук, Джон. По-късно ще ти позвъня — довърши разговора разстроената майка. Махна ни с ръка да я последваме в дневната.
Пусна телефона върху стар дъбов пътнически сандък, истинска антика, който използваше за масичка за кафе, преди да се строполи назад върху големия диван с копринена дамаска. Въпреки скъпия си костюм, когато подви под себе си краката си в черни чорапи, тя внезапно ми заприлича на малко момиченце. Малко момиченце, изгубило единствената си кукла, казах си аз.
Ясните, въпреки нощта, очертания на сградите от Долен Манхатън сякаш дращеха по стъклата на прозорците зад нея, гледащи към реката. Жената извърна лице и зарея поглед в извисяващите се небостъргачи.
— След раждането на Мери Бет се махнахме от онази лудница, за да имаме нормален, по-спокоен и сигурен живот — заговори тя тихо, поклащайки глава. — Исках тя да отива и да се връща от гимназия „Бриърли“ с кола и шофьор, но откакто стана на четиринайсет, Мери Бет настоя да пътува с метрото. Някои от приятелите ми наемаха професионалисти, за да запознаят богатите си деца с начина на живот на нормалните хора, но с Мери Бет беше обратното. Трябваше да стискам зъби всеки път, когато се налагаше да я убеждавам, че няма нищо лошо да се възползва от благата, с които сме имали късмета да се сдобием.
Вдигна очи към мен, напълно объркана, сякаш знаех как да я излекувам от болката, от която страдаше в момента. Вбесяваше ме, че бях толкова безпомощен.
— Съпругът ви тук ли е? — попитах.
— Тази седмица замина по работа в лондонския офис на швейцарската банка Ю Би Ес, но ще се прибере още със следващия обратен полет. Знаете ли, че един глупак от „Бриърли“ всъщност се опита да ме убеди, че дъщеря ми може да е избягала от часовете? Мери Бет е капитан на два спортни отбора там — по лакрос и по волейбол. За бога, тя бе приета предварително в престижния колеж „Бард“. Това не е момиче, което бяга от часовете. Моля ви, кажете ми, че имате представа кой може да е този, който я е отвел. Моля ви, обещайте ми, че ще върнете Мери Бет у дома.
Пълният с болка поглед на жената отново се впи в очите ми. Заплака безмълвно. Извърна се чак когато Емили седна до нея и докосна ръката й.
— Ще направим всичко възможно, госпожо Хаас — рече Емили. — Не мога да ви гарантирам нищо друго, освен това, че сме готови да преобърнем земята и да стигнем до края на света, за да върнем отново у дома вашето малко момиче.
57.
Въпреки очевидната си болка, Ан Хаас успя да ни разкаже за дъщеря си. В гимназията имала отлични бележки по всички предмети, но мечтите й се свеждали само до това да помага на бедните от Латинска Америка, където след навършването на четиринайсет години прекарвала летните си ваканции в различни доброволчески лагери.
— Тази година, вместо да замине за Европа като повечето от приятелките си, Мери Бет планираше да организира детски театър в Перес Селедон, един от най-бедните райони в Коста Рика — съобщи ни майка й, като ни подаде една фотография. — И само за това говореше.
Мери Бет се оказа леко пълно, но привлекателно синеоко момиче с дълга черна коса. На снимката тя се усмихваше и махаше с ръка от някаква кална пътека в джунглата. Беше със зелена кърпа, зеленикава камуфлажна риза и кафеникави шорти.
Но най-изненадващото за мен бе, че за разлика от другите жертви, Мери Бет не бе регистрирана в никаква социална мрежа, дори не се бе присъединила към „Май Спейс“ или „Фейсбук“. Рядко срещано изключение. „Очевидно е старомодна“, помислих си, като се загледах в усмихнатото й лице.
Ан Хаас се канеше да ни отведе до стаята на дъщеря си, когато звънна телефонът на стената. Спецът по компютърната техника от полицията, седнал до камината, погледна в екрана на лаптопа си и кимна отсечено. Дадох знак на госпожа Хаас да се обади от дневната, а техникът ми подаде комплект слушалки.
Беше пребледняла като платно, когато взе безжичния телефон.
— Да? — попита тя.
— Госпожо Хаас — заговори похитителят. — Горката, бедна госпожа Хаас. Каква ирония на съдбата, ако си припомним последните класации на „Форбс“, не сте ли съгласна?
Кимнах на всички в стаята. Беше нашият човек.
— О, госпожо Хаас — продължи похитителят. — Колко великолепно изглеждахте по време на вашите благотворителни балове. С какъв блясък диамантите ви заслепяваха тълпите от папараци. И докато траеше това ослепително шоу, помислили ли сте, за миг поне, че вече сте нещо повече от една простосмъртна, Ан? Мога ли да те наричам Ан? Или не мога? Надявам се да не възразяваш. След като прекарах толкова много време с дъщеря ти, се чувствам едва ли не като близък на семейството.