За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
Е, в такъв случай излиза, че колкото по-голям лъжец е даден човек, толкова повече му вярват. Или може би се счита, че е редно един тъй наречен голям политик да бъде и голям лъжец?
И само към скромния говорител на правителството на една млада държава се предявява иск да се придържа о чистата истина.
Но къде остава тогава равноправието между страните, членуващи в Световната организация на народите?
Разбира се, ще се намерят хора, които да ми подхвърлят с насмешка: Quod licet Yovi, non licet bovi, или: „Което подобава на Юпитер, не подобава на вола“.
На тези опоненти аз ще отговоря с: Yas est et ab hoste doseri, което ще рече: „Позволено е да се учим дори от врага“.
И ние се учим, дами и господа. И не пречим никому да се поучи от нас. А нима „белите“ на доктор Беля не са достойни за най-обстойно изучаване, обсъждане… и прилагане по целия свят? Ако „методите“ на доктор Беля се „внедрят“ в управлението на някои държави, то кой ще загуби?
Не и народите, мисля аз! Защото още Цицерон е напомнял: „Благополучието на народа да бъде най-висш закон!“.
Към това едва ли може да се прибави нещо.
Dixi. Казах. Хоуг.
Без да се твърди, че творбата на Матев е въплъщение на обективността, от нея човек може да си състави известно мнение за професор доктор Беля, нали така?
Маниерът му да си избира съгледвачи и подслушвачи измежду насекомите или птиците бе познат не само на семейство Матеви и затова безпокойството им се засили, когато забелязаха, че през прозореца на хола им наднича една стърчиопашка. Подтичва по перваза на прозореца, поклаща се на краченца като клечици и уж кълве нещо. Какво кълве, моля? Матеви да не би да са от онези хора, дето си изсипват трохите през прозорците? Матеви си имат кофи за смет, имат си и специални хранилки за птици! Нека тази стърчиопашка да не се преструва чак дотам!
И въобще, стига сме се престрували всички. Ученичката Мария се прави на кинозвезда, прислужницата — на научен работник, певицата — на спасителка…
Абе, никой ли няма да се сети, че в тази къща живее един писател, който не иска да е нищо друго — само писател — и мечтае единствено да бъде оставен на мира, за да може да си пише.
Хай, да му се и не видеше! Щом е така, нали има кабинет. Нали има ключ, с който може да се заключи този кабинет? Хайде де!
А тази стърчиопашка дойде да се разхожда под прозорците на кабинета. Хайде де! Имаме си и завеси. Ще ги спуснем.
Хм. Да. А зад завесите сме си имали и гост. Интересно как е скрил целия си ръст всред диплите им? И мълчи виновно. А! Заговори:
– Моля ви за прошка, господин Матев. Сами виждате — в тази ситуация няма къде да се дена.
– Може да се „денете“ в онзи солиден фотьойл, Барбароса, и ако желаете, може да ми съобщите целта на присъствието си тук.
Червенокосият стана и червенолик:
– Аз заслужавам вашето презрение, но моля разберете ме, става въпрос за съдбата ми.
– По-точно?
– Може ли по-отначало? Господин Матев, попадал ли ви е един текст от Корана?…
– Никакъв текст от Корана не ми е попадал. Аз все още съм атеист, макар и разколебан.
– Не ви упреквам. Дори ще ви осведомя. Там пише нещо в следния смисъл — не прави изображение на нищо, което е на земята, сиреч — във видимия свят, защото в деня на Второто пришествие и Страшния съд тези образи ще оживеят и ще поискат от своя творец да им даде душа. „А откъде ще вземеш ти душа, за да им я дадеш?“ — пита Коранът.
– Истинските творци влагат своите собствени души в творенията си.
Гигантът радостно потри ръце.
– Чудесно. Вие ме улеснявате. Няма да ви правя комплимент, в смисъл че сте истински творец. Не разбирам от литература. Може да сте гений, може да сте и редови труженик — не съм в състояние да преценя. В едно само съм сигурен — в образите, създадени от вас, има сила. И тази сила в съприкосновение с други сили се утроява и ги оживява. Схващате ли? Вашите създания се материализират.
– Хайде де! — досущ като котката си започна да повтаря смаяният Матев.
– Уви, не се шегувам. Чортелеците не изпопадаха от разместените канали на Константин Евр. Те поникнаха от вашата приказка.
Матев помисли и попита:
– Ако приемем, че това е така, ако и разните там самодиви, пощенски таласъми и тъй нататък съм ги измислил и написал на хартия, откъде се е появило тъй нареченото „Тралала“?