Много съм ти задължен, Джийвс
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бабалев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Много съм ти задължен, Джийвс». Краткое содержание книги:
— Мили Боже! — извиках аз ужасѐн, или, ако по ви харесва, шокиран.
— Сега пък какво.
— Та този човек е под твоя покрив.
— Да не искаш да е върху него?
— Той е ял от хляба и солта ти.
— Много неразумно… с кръвно като неговото. Личният му лекар сигурно му забранява.
— Не можеш да направиш това.
— Знам, че не мога, но го направих — каза тя, точно като оня от историйката със затвора и разбрах, че ще бъде безсмислено да продължаваме да спорим.
Рядко има някаква полза да спориш с лели, ако си им племенник искам да кажа, защото са били с теб през всичките ти години на израстване, знаят какво голямо магаре си бил тогава и не могат да повярват, че нещо казано от теб по-късно ще си струва да се чуе. Изобщо няма да се учудя, ако разбера, че трите лели на Джийвс са му затваряли устата всеки път, когато е искал да каже нещо, знаейки, че на шестгодишна възраст Джийвс не е можел да направи разлика между поета Бърнс и дупка в земята.
Спирайки с протестите, ако това е подходящата дума, отидох до звънеца и го натиснах, а когато скъпата ми родственица поиска разяснение защо правя това, казах й, че предлагам да поверим тази работа в ръцете на по-висша сила.
— Звъня за Джийвс.
— Ще намериш само Сепингс.
— Сепингс ще намери Джийвс.
— И какво, мислиш, може да направи Джийвс?
— Да предложи нещо разумно.
— Не ми се вярва.
— Струва си да опитаме.
По-нататъшният дебат беше прекъснат и до идването на Джийвс настъпи тишина, прекъсвана от време на време само от сумтенето на старата родственица и моето дишане, по-дълбоко от друг път, защото бях доста развълнуван. Един племенник винаги бива развълнуван, когато открие, че любимата му леля не прави разлика между добро и зло. Разлика има… В частното училище магистърът по изкуствата Арнолд Абни ни го набиваше в главата и през седмицата, и през съботата, и неделята…, но очевидно никой не е говорил на старата за това и ето резултатът — да задига на хората купичките без трепване на съвестта. Това някак си ме разтърси. Признавам.
Когато Джийвс нахълта, изпитах радост да видя как главата му е изпъкнала отзад, защото там е мозъкът, а това, от което имахме нужда, беше човек с много от въпросното сиво вещество. Точно той беше човекът, който така ще изложи плана си, че дори и една кипнала леля не би имала нужда от много разяснения.
— А, ето го и Джийвс — каза скъпата ми родственица. — Бърти, изложи му фактите, а аз се обзалагам — Джийвс ще признае, че съм направила единственото възможно нещо и мога да продължа по предварително начертания план.
Можех да рискувам пет лири, да речем при залог дванайсет към осем, но не намерих това за много удачно. Да изложа фактите пред Джийвс беше добра идея и го направих незабавно, като внимавах да го осветля добре в цялата ситуация.
— Джийвс — казах.
— Сър? — отговори той.
— Съжалявам, че те безпокоя отново. Спиноза ли четеше?
— Не, сър. Пишех писмо на чичо ми Чарли.
— Чарли Силвърсмит — обясних на леля ми Далия. — Иконом в Девърил Хол. Един от най-добрите.
— Благодаря ви, сър.
— Малко хора познавам, които да ценя по-високо от твоя чичо Чарли. Е, няма да ти отнема много време. Просто възникна един проблем, който се отнася и до нас. В един неотдавнашен разговор ти бях разкрил ситуацията по отношение на Тъпи Глосъп и Л. П. Рънкъл. Спомняш ли си?
— Да, сър. Госпожата се надяваше да измъкне известна сума от господин Рънкъл в полза на господин Глосъп.
— Точно така. Е, не се получи.
— Съжалявам да го чуя, сър.
— Но не си и изненадан, нали? Ако си спомням добре, ти каза, че шансът е едно към сто.
— Приблизително, сър.
— Тъй като Рънкъл не е способен да изпитва състрадание.
— Точно така, сър. Зъл проклетник.
На това място старата родственица повтори съмненията си относно произхода на Л. П. Рънкъл и сигурно щеше да развие тезата си, ако не й бях дал знак с ръка да млъкне.
— Ходатайствала е напразно — продължих делово. — Направо я срязал. Няма да се учудя, ако й се е присмял.
— Тлъстото му копеле — намеси се родственицата, но отново я накарах да замлъкне.
— Нали знаеш какво става, когато постъпиш така с жена с нейната смелост? Умът й е изпълнен с мисли за отмъщение. И така, стигаме до същината. Решила и му свила сребърната купичка. Но да сме наясно, не го е направила като акт на отмъщение, ако разбираш какво имам предвид, а с цел да притежава така нужната и разменна монета, когато поднови пазарлъците. Да му каже „плащай“, когато следващия път го кара да разпъди молците от чековата си книжка, „или няма да видиш повече купичката си“. Ясно ли се изразих?