Книгата на мъртвите

— Тиреоидостимулиращ хормон — отлично — прочете той. — Свободен Т-4 — добре, значи метаболизмът ти работи. Това си личи и без лабораторни данни. Малко си отслабнала, откакто те видях за последно.

— Може би три килограма.

— Изглежда, си натрупала мускулна маса. Вероятно си загубила пет килограма мазнини и вода от подпухването.

— Точен си.

— Колко тренираш?

— Колкото преди.

— Отбелязвам го като задължително, макар вероятно да се превръща в мания. Чернодробните показатели са добри, а нивото на пролактин е чудесно, само две цяло и четири. Как си с цикъла?

— Нормален.

— Няма бяла, бистра или млекоподобна течност от зърната? Не че очаквам отделяне на мляко при толкова ниско ниво на пролактина.

— Не. И не се надявай. Няма да ти дам да провериш.

Той се усмихна и добави още бележки в картона й.

— Тъжното е, че гърдите ми не са толкова големи.

— Има жени, които биха платили много за твоята фигура. И го правят — каза той сухо.

— Гърдите ми не са за продан. Дори не мога да ги пласирам напоследък.

— Знам, че не е вярно.

Люси вече не се смущаваше. Можеше да говори с него за всичко. В началото беше съвсем различно. Изпитваше ужас и унижение, че доброкачествен макроаденом на хипофизата — мозъчен тумор — предизвикваше произвеждането на хормона пролактин, който заблуждаваше организма й, че е бременна. Циклите й спряха, напълня. Нямаше галакторея, нито произвеждаше мляко, но ако не беше открила навреме какво става с нея, какво ли щеше да се случи?

— Явно не се срещаш с никого. — Той извади снимките от магнитния резонанс от пликовете и ги закрепи на светещите кутии.

— Не.

— Как е либидото ти? — Нейт намали светлините в кабинета и включи светещите кутии, като освети снимките на мозъка на Люси. — Понякога наричат „Достинекс“ сексуалното лекарство. Ако можеш да го намериш.

Тя се приближи до него и заразглежда снимките.

— Няма да се оперирам, Нейт.

Мрачно се загледа в квадратната зона в основата на хипоталамуса. Всеки път, когато гледаше тези снимки, имаше чувството, че трябва да е станала грешка. Това не можеше да е нейният мозък. Млад мозък, както го наричаше Нейт. От анатомична гледна точка прекрасен мозък, казваше той, с изключение на един малък дефект — тумор колкото половин пени.

— Не ме интересува какво пише в статиите по списанията. Никой няма да ме реже. Как изглежда? Моля те, кажи, че съм добре — помоли тя.

Нейт сравни предишната снимка с новата, разглеждаше ги една до друга.

— Няма съществена разлика. Още е между седем и осем милиметра. Нищо в супраселарната цистерна. Леко преместване от ляво на дясно от фуниевидната ямка на хипофизното стъбло. — Той посочи с химикалка. — Зрителната хиазма е чиста. — Той пак посочи. — Което е чудесно. — Остави химикалката и вдигна два пръста, започна да ги движи заедно, после ги раздели, за да провери периферното й зрение. — Чудесно — повтори. — Почти еднакви са. Туморът не расте.