Цезар (Част I: Завоевател и заговорници)

Няма на какво да те уча, варварска принцесо. За един римски мъж не е необходимо да има син от своята кръв, та да наследи общественото му положение и да продължи рода му, защото може да си осинови. Изборът се прави много внимателно. Осиновеният трябва да притежава необходимото потекло и да приеме името на осиновителя си. Моят син е осиновен. Казва се Марк Юний Брут, но когато чичо му, моят брат, бе убит без наследници, Брут бе осиновен по негово желание, записано в завещанието му. И прие името Квинт Сервилий Цепион. Това, че след години предпочете да се нарече отново Марк Юний Брут, се дължи само на гордостта му от предшественика си Луций Юний Брут, който свали последния римски цар и установи републиката.

Ако Цезар не се сдобие със син, той ще осинови момче от рода на Юлиите с безупречно римско потекло. Такива са римските обичаи. И с тази мисъл Цезар ще живее спокойно. Ако не бъде дарен със син, носещ неговата кръв, той ще уреди нещата в завещанието си.

Не си прави труда да ми пишеш повече. Намекът ти, че си една от жените на Цезар, ми е противен. Ти си само временно увлечение.“